О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
София, 07.07, 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 25.06. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 370 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от “К” Е. гр. С. с вх. № 8* от 22.12.2008 год. на Върховния касационен съд против решение №125 от 07.10.2008 год. по гр.д. №1000/2008 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което касаторът, след частична отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение, по реда на чл.208, ал.1 ГПК, отм. е осъден да заплати на ищеца “А” ООД гр. П. на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата 35 101.87 лв., представляваща разликата между стойността на вложения от касатора труд за изработването на уговорените дрехи на ишлеме, равняваща се на 17 850.20 евра или тяхната равностойност- 34 898 лв. и авансово изплатеното от ищеца възнаграждение в размер на 70 000 лв. Касаторът “К” Е. гр. С. твърди, че въззивното решение в тази си обжалвана част е неправилно, постановено при наличие на всичките отменителни основания на чл.281, т.3 ГПК. Като нарушение на материал закон подържа неправилно приложение на нормата на чл.286, ал.1 ЗЗД, защото при отказ на поръчващия от договора, той следва да заплати на изпълнителя не само направените разходи, но и печалбата, която би получил от изпълнение на работата. Сочи, че при приемане на работата не е направено възражение за некачествено изпълнение, поради което в нарушение на чл.264, ал.2 ЗЗД е прието некачественото изпълнение на възложената работа. Навежда доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото съдът не е възложил експертиза за определяне размера на печалбата, съобразно т.10, ТР1-2001-ОСГК.
Като основания за допускане обжалваното въззивно решение до касационен контрол е посочил приложението на чл.268 ЗЗД от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата, както и неправилното му тълкуване, че при прекратен договор на това основание, на изпълнителя освен направените разходи, се дължи и печалбата, която той би получил. В подкрепа на доводите си е посочил и представил решение №337 от 10.03.1993 год. по гр.д. №120/92 год. на ВС на РБ, 5 членен състав, решение от 23.12.2005 год. по вад №16/2005 год., решение от 17.03.2005 год. по в.гр.д. №439/2004 год. на по ВтАС, ГК и решение от 23.12.2005 год. по ВАД №16/2005 год. Като съществен процесуалноправен въпрос подържа приложението от Софийския апелативен съд на чл.164, ал.1, т.3 ГПК/чл.133,ал.1, б.”в” ГПК, отм./ за забраната за установяване със свидетелски показания на договори на стойност над 5000 лв., р.п. над 1000 лв. в противоречие с практиката на ВКС, като в подкрепа на това подържано основание е посочил и представил решение №2485 от 21.10.1964 год. по гр.д. №1359/64 год. на ВС на РБ, І Г. О.. Като друг съществен процесуалноправен въпрос сочи приложението на чл.235, ал.2 във вр. с чл.236 ГПК/чл.188, ал.1 ГПК/ също в противоречие с практиката на ВКС- решение №1661 от 06.12.1999 год. по гр.д. №972/99 год. на ВКС, V Г. О. е представил. чл.235, ал.2
Ответникът “А”Е. оспорва касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е формулирал материалноправния или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, имащи значение за разрешаването на конкретния спор. Позоваването само на правната квалификация на спорното право, в случая на такава по чл.268 ЗЗД, както и на неправилно тълкуване на правната норма, не представлява посочване на разрешен от въззивния съд на значим за изхода на конкретното дело правен въпрос. Той е винаги конкретен, включен в предмета на спора, очертан чрез основанието и петитума на иска. Произнасянето на съда, съобразно предявеното искане по спорното право или правоотношение, произтичащо от сочения от ищеца фактически състав, представлява разрешаване на правните въпроси, обусловили правните изводи на съда. Достъпът до касационно обжалване се съдържа в основното основание за това, а именно разрешаването на правния спор, чрез произнасяне по значими за изхода на конкретното делото материалноправни и процесуалноправни въпроси.
Основанието за селектиране на касационната жалба трябва да бъде посочено от касатора чрез разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело като единство на процесите на каузално тълкуване и на правоприлагане. Решаващата дейност на съда представлява подвеждане на установеното фактическо положение под действащата правна норма.становяването на фактическата страна на спора, е резултат на конкретно възприемането на доказателства от въззивния съд, но касационната инстанция, като съд по правото, не може да навлиза в нея. Каузалното тълкуване на правната норма, независимо че се прави с оглед на конкретния случай, представлява абстрактна дейност и има пред вид установяване на смисъла на правната норма, а не и конкретното й прилагане към отделните факти по делото, поради което не се ползва с конкретност.
Не посочването на правния въпрос, разрешен при наличието на трите изчерпателно посочени хипотези на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК е достатъчно основание за недопускане обжалваното въззивно решение до касационно обжалване. Липсата на така формулиран въпрос от касатора, прави и невъзможна проверката на съда за наличието на допълнителните посочени от законодателя основания за допускане до касационно обжалване. Само посоченото разрешаване на тези материалноправни и процесуалноправни въпроси, може да се прояви в допълнителните основания за селекция на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Не е налице и допълнителното основание за допускане до касационно обжалване-това по чл.280, ал.1, т.2 ГПК- противречивото разрешаване на правния въпрос от значение за конкретния казус. Посочените решения на арбитражния съд не представляват съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 т.2 ГПК, защото правораздавателното правомощие на арбитражния съд не произтича от тази държавната функция, а има договорна същност. Не доказва противоречива съдебна практика и приложеното решение от 05.11.2004 год. по гр.д. №72/2004 год. на ВтАС, защото не е окончателно. Останалите решения също не установяват такава практика. С решение №337 от 10.03.1993 год. по гр.д. №120/92 год. на ВС на РБ, 5 членен състав Върховният съд се е произнесъл по приложение на нормата на чл.268, ал.1 ЗЗД, но при друга хипотеза, а именно при отказ на инвеститора от договора за изработка без вина от страна на изпълнителя, докато с обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд я е приложил при некачествено изработка на възложената стока. Същото се отнася и до необжалваемото решение от 17.03.2005 год. по в.гр.д. №439/2004 год. на ВтАС, ГК.
Соченото от касатора приложение от съда на нормите на чл.164, ал.1, т.3 ГПК/чл.133,ал.1, б.”в” ГПК, отм./ за забраната за установяване със свидетелски показания на договори на стойност над 5000 лв., р.п. над 1000 лв. и на чл.235, ал.2 във вр. с чл.236 ГПК/чл.188, ал.1 ГПК/ регламентиращи задължението на съда за обсъждане на всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение, не представлява посочване на процесуалноправни въпроси, разрешаването на които е от значение за изхода на делото. Позоваването само на правните норми, може да се квалифицира като довод за тяхното неправилно приложение, което не представлява основание за селекция на касационното обжалване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение №125 от 07.10.2008 год. по гр.д. №1000/2008 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: