О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
София, 31.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 30.03 . две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №86 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Н. Г. К., гр. В., чрез адвокат В с вх. №7716 от 07.12.2009 год. на Ш. окръжен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 4.12.2009 год., срещу О. от 25.11.2009 год. по в.ч.гр.д. №647/2009 год. на Ш. окръжен съд, с което е потвърдено определение от 01.09.2009 год.по гр.д. №270/2009 год. на Районен съд Н. П. , с което е обезсилена изцяло З. за изпълнение № 245 от 02.06.2009 год., издадена по гр.д. №270/2009 год. по описа на същия съд на основание чл.410, ал.1,т.1 ГПК, по повод подадено заявления от частната жалбоподателка за изпълнение на парично задължение срещу длъжника „К” О. гр. К. за сумата 1 448.80 лв. уговорена неустойка по договор за аренда и за сумата 970.69 лв. лихва за забава за периода от 15.11.2008 год. до 03.04.2009 год. За да обезсили издадена заповед за изпълнение на парично задължение, районният съд е приел, че дружеството-длъжник е направил възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, а заявителката не е представила доказателства, че е предявила иска за установяване на вземането си по чл.415, ал.1 ГПК. С обжалваното О. от 25.11.2009 год. по в.ч.гр.д. №647/2009 год. на Ш. окръжен съд е потвърдено първоинстанционното определение за обезсилване изцяло на заповедта за изпълнение и за прекратяване на производството по делото. Шуменският окръжен съд е приел, че жалбоподателката не е представила доказателства за предявяване на иска по чл.415, аал.1 ГПК както пред районния съд, така и във въззивното производство, защото представените с въззивната частна жалба известие за доставяне писмо в Районен съд гр. Н., без номер на делото или друго уточняващо описание, както и вносна бележка за довнасяне на държавна такса, не доказват предявяване на иска.
Частната жалбоподателка Н. К. твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото доказателства за предявяване на иска са изпратени до съда, като тя няма вина за неприлагането им по делото. С частната касационна жалба прилага искова молба, предявена от нея срещу дружеството длъжник на основание чл.415, ал.1 ГПК и О. от 14.10.2009 год. по гр.д. №541/2009 год. на Н. районен съд за спиране на производството, образувано по тази искова молба, до произнасяне по въззивната частна жалба по настоящето производство. Като основание за селектиране на частната касационна жалба сочи това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Подържа, че разрешаването на въпроса за начина на представяне на доказателства за предявяване на иска по чл.415, ал.2 ГПК е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Навежда и доводи, че от представените с частната касационна жалба доказателства се установява, че исковата молба с правно основание чл.415, ал.1 ГПК е постъпила в съда в едномесечния срок, поради което при извършена служебна проверка съдът би могъл да установи относимостта й към настоящето производство.
По делото е постъпило и допълнение към частна жалба с вх. №8157/22.12.2009 год. на Окръжен съд гр. Ш., с която жалбоподателката заявява, че ако съдът приеме частната жалба за недопустима, същата да се разгледа като молба за отмяна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Частната жалбоподателка не е посочила общото основание за допускане на касационно обжалване, съдържащо се в чл.280, ал.1 ГПК, а именно разрешаване на материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за изхода по делото. Той се съдържа в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска. Посочения от жалбоподателката Н. К. въпрос за начина на представяне на доказателства за предявяване на иска по чл.415, ал.1 ГПК не представлява разрешаване на правен въпрос. Правнорелевантно е представянето на доказателства за предявяване на иска от заявителката в заповедното производство, а начинът на доказването му е въпрос на фактическо установяване на този факт, поради което е без значение за изхода по делото и не е обусловил правните изводи на съда. В дадените до заявителката указания за възможността й да предяви иск за установяване на вземането си, изрично е посочено задължението й да представи доказателства за предявяването му и за довнасяне на държавната такса. Изпълнението на това задължение подлежи на доказване единствено с представяне на исковата молба и документ за внесена държавна такса при това по заповедното производство. Не може да се вмени в задължение на съда да следи служебно дали е образувано такова производство.
Всъщност под формулировка за начин на доказване предявяването на иска, тя се домогва да докаже, че е спазила изискването на чл.415, ал.1 ГПК. Нормата е ясна и категорична и не се нуждае от изправително тълкуване, поради което не е налице и допълнителното основание за селектиране на частната касационна жалба- подържаното такова по чл.280, ал.1, ал.1,т.3 ГПК.
С оглед постъпилото искане, частната жалба да бъде разгледана като молба за отмяна по чл.303 ГПК, делото да се върне на Н. районен съд за изпълнение процедурата по чл.306 ал.1 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на О. от 25.11.2009 год. по в.ч.гр.д. №647/2009 год. на Ш. окръжен съд.
Делото да се изпрати на Н. районен съд за изпълнение на процедурата по чл.306, ал.1 ГПК по повод допълнението към частната жалба с вх. №8157/22.12.2009 год. на Окръжен съд гр. Ш..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: