О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 641
София, 16,07,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 15.07. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛА ХИТРОВ
РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №543 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, ГПК по повод подадена частна касационна жалба от М. Х. Т. с вх. №5752/21.06.2010 год. на Русенския окръжен съд, срещу Определение №397 от 09.06.2010 год. по в.ч.гр.д. №422/2010 год. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 11.05.2010 год. по гр.д. №4784/2009 год. на Русенския районен съд, с което е оставена без уважение молбата му за представяне на правна помощ- процесуално представителство на основание чл.21, т.3, ЗПП. Окръжният съд е възприел изводите на районния съд, че са налице основанията по чл.24, т.1 и 2 ЗПП за непредоставяне на правна помощ.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Обжалваното определение на Русенския окръжен съд, с което той е потвърдил отказа на районния съд за предоставяне на правна помощ- процесуално представителство по чл.21,т.3, ЗПП, не подлежи на касационен контрол. За тази категория съдебни актове не е предвидено касационно обжалване нито със специалните норми на ЗПП, нито с общите процесуални норми на ГПК. Частното касационно обжалване е регламентирано с нормата на чл.274, ал.3 ГПК, с която изчерпателно са посочени определенията, подлежащи на касационен контрол. Определението на въззивния съд, с което се потвърждава отказа на районния съд за предоставяне на правна помощ, не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК. То нито прегражда по-нататъчното развитие на делото, нито с него се дава разрешение по същество на правния спор.
Изводът за двуинстанционността на производството по чл.25, ал.1 във вр. с чл.21, т.3, ЗПП следва и от системното тълкуване на тази норма във връзка с чл.25, ал.2 във вр. с чл.21, т.1 и 2 ЗПП. С втората алинея на чл.25 ЗПП е регламентирана обжалваемостта на отказа за предоставяне на правна помощ при останалите две хипотези- тези на чл.21, т.1 и 2 ЗПП. При тях съобразно изричната препратка на чл.25, ал.2 ЗЗП отказът се обжалва по реда на АПК, а съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни/ чл.131 АПК/. Напълно нелогично би било само отказът за предоставяне на правна помощ по чл.21, т.3 ЗПП да подлежи на триинстанционно разглеждане. След като законът не допуска касационен контрол за този вид съдебни актове, без значение е обстоятелствата, че Русенският окръжен съд е постановил обжалваемост на определението си.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на М. Х. Т. срещу Определение №397 от 09.06.2010 год. по в.ч.гр.д. №422/2010 год. на Русенския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред друг тричленен състав на ВКС-ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: