О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
София, 24.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 18.03. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №1034 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от ЗД”Б” А. гр. С. с вх. №. №7202/24.09.2009 год. на Софийския апелативен съд срещу решение № 1* от 23.07.2009 год. по т.д. №892/2009 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е оставено в сила решение №218 от 26.03.3008 год. по гр.д. №1100/2005 год. на Софийския окръжен съд, ТО, 4 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора при условие на евентуално субективно съединяване следните искове за заплащане на сумата 25 172.02 лв., изплатено от него застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка на течни горива, превозвани с автомобили и ж.п. цистерни на територията на РБългария, поради причинени вреди –изтичане на гориво в резултат на настъпило ПТП, виновно причинено от водача на товарния автомобил, собственост на третия ответник „М” А. , гр. Б., Р. М. , застрахован по риска „Гражданска отговорност” при втория ответник по делото- застрахователно и презастрахователно дружество „К”, като между македонското дружество „М” А. и „Л” ЕООД е сключен договор за превоз на течно гориво: 1/ иск с правно основание чл.402 ТЗ, отм. във вр. с чл.17 от CMR във вр. с чл.82, ал.2 ЗЗ, отм. против Национално б. за българските автомобилни застрахователи гр. С., като предпочитаем ответник, който съгласно М. карта за автомобилна застраховка на територията на РБългария поема отговорността, която би имал застрахователя, съгласно законите, отнасящи се до задължителната застраховка „Гражданска отговорност”; 2 /иск с правно основание чл.402, във вр. с чл.407 ТЗ, отм. срещу акционерно дружество за застраховане и презастраховане „К” и 3/ иск с правно основание чл.402 ТЗ, отм. във вр. с чл.17 от CMR срещу „М” А. Република М. Въззивният съд е възприел изводите на Софийския окръжен съд, че липсва една от предпоставките за суброгиране в правата на застрахования на основание чл.402, ал.1 ТЗ, отм., защото не е доказано изплащане от касатора-ищец на застрахователно обезщетение в полза на застрахования. Прието е, че такова е изплатено на ”Л” ООД, а договорът за застраховка е сключен с „Л” ЕООД. Правоприемството между тях не е доказано.
Касаторът „Б”А. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на основанията за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК. Подържа, че в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила съдът е приел, че не е доказано плащане на застрахователно обезщетение в полза на застрахованото лице, поради недоказване на правоприемството между ”Л” ЕООД и „Л” ЕООД, въпреки заявеното в счетоводната експертиза, че „Л” ЕООД е претърпяло преобразуване. Навежда основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Сочи, че произнасянето по въпроса за възможността за доказване на правоприемството между дружествата не само чрез писмени документи, а доколкото е от значение за извършеното плащане, и чрез заключението на счетоводната експертиза, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответниците по касационната жалба не вземат становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е посочил общото основание за селектиране на касационната жалба, а именно разрешаване на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Формулираният въпрос за начина на доказване на правоприемството, включително и чрез счетоводна експертиза, не е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая те произтичат от приетата недоказаност на плащане от застрахователя на застрахователно обезщетение на застрахованото лице, а поставеният от касатора въпрос се отнася до правилността на направените от съда изводи, че плащането е извършено на трето лице- „Л”ЕООД.
Основанията за селектиране на касационната жалба са посочени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК. Те са различни от тези за неправилност на въззивното решение, съдържащи се в чл.281, т.3 ГПК. Ето защо и доводите на касатора, че обжалваното решение е неправилно, не могат да се квалифицират като основания за селектиране на касационната жалба.
Не е налице и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване- това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разрешаването на въпроса за доказване на правоприемството между преобразуващото се дружество „Л” ЕООД и „Л” ООД и чрез заключение на счетоводна експертиза не е от значение за развитие на правото. Дали е налице производно придобиване от „Л” ООД на правото да получи застрахователно обезщетение зависи от настъпилото правоприемство между него и преобразуващото се застраховано дружество „Л” ЕООД. Субективните права се придобиват в резултата на проявление на юридическия факт на правоприемство, който в случая произтича от преобразуване на едно търговско дружество в друго. Този факт подлежи на вписване в търговския регистър. Съгласно чл.140, ал.4 ТЗ, чл.231 ал.4 ТЗ вписването по партидата на приемащото дружество има конститутивно действие, поради което не подлежи на доказване със счетоводна експертиза. Конститутивното действие на вписването на преобразуваното дружество е прогласено ясно и категорично с посочените правни норми и в тази част те не се нуждаят от изправително тълкуване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 23.07.2009 год. по т.д. №892/2009 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: