О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София, 30.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 19.12. две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №577 /2008 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.2 ГПК по повод подадена касационна жалба от А. за с. контрол/АСПК/ против решение №6 от 28.02.2008 год. по т.д. №1165/2007 год. на Софийския апелативен съд, Т. О., 5 състав, в частта, с която е оставено в сила отхвърлителното решение от 05.06.2006 год. и допълнително такова от 16.04.2007 година, двете по т.д. №947/2005 год. на Софийския градски съд, ТК, VІ-2 състав. Между Р. България, представлявана от Министъра на промишлеността, в качеството му на орган по чл.3, ЗППДОбП, и ответника “И” А. , в качеството му на купувач, на 22.12.1998 год. е сключен приватизационен договор за продажба 37 400 бр.поименни акции, представляващи 80% от капитала на “Иновационен център – институт по черна металургия” ЕА. , гр. С. на цена в размер на 1 140 000 щатски долара.говорено е цената да бъде изплатена на девет равни месечни вноски, като 20% от стойността на всяка вноска- с банков превод по специална сметка в лева, а 80%- с всички възможни финансови инструменти. Настоящият касатор АСПК е предявила против “И” А. гр. С. следните при условие на обективно съединяване искове: 1/ иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за петата годишна разсрочена вноска за сумата 206 281.22 лв., както и иск с правно основание чл.92 ЗЗД за договорена неустойка за забава върху тази вноска в размер 19 926.76 лв.; 2/ иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за остатъка от покупната ценна, представляваща шеста, седма, осма и девета годишни вноски за сумата от 759 103.20 лв.; 3/ иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното заплащане на присъдените суми. Софийският градски съд е уважил само искът с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за дължима пета вноска за сумата 206 239.15 лв., както и искът с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 26 109.87 лв. неустойка за забава върху тази вноска., като е отхвърлил искът за присъждане на целия остатък от покупната цена за сумата 759 103.20 лв., претендирана като станала предсрочно изискуема. По повод въззивна жалба от АСПК Софийският апелативен съд частично е отменил първоинстанционното отхвърлително решение и по реда на чл.208, ал.1, ГПК, отм. е уважил на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.71 ЗЗД частично иска в размер на 20% от станалите предсрочно изискуеми шеста, седма, осма и девета вноска от покупната цена за сумата 151 820.64 лв., ведно със законната лихва, като е оставил в сила първоинстанционното отхвърлително решение в останалата му част до пълния размер.
Касаторът АСПК твърди, че решението в обжалваната отхвърлителна част е неправилно, поради неправилно тълкуване на действителната воля на страните по приватизационния договор, изразена и в чл.7.4 от него. Счита, че съдът неправилно е приел, че 80% от покупната цена по договора не е парична, защото е уговорено да се изплати чрез финансови платежни инструменти. Подържа, че уговореното с посочената точка увеличение на неизплатената част от цената с 50% от основния лихвен процент, доказва, че предмет на настоящето производство е парично задължение за заплащане на цялата покупната цена на продадените акции.
Касаторът подържа основание за допускане на касационно обжалване такова по чл.280,ал.1, т.2 ГПК, като твърди, че същественият материалноправен въпрос е дали при наличие на уговорка в приватизационния договор, че покупната цена се дължи в процентно съотношение в пари и в непарични платежни средства- други финансови платежни инструменти, кредиторът може да търси неизплатената цена изцяло в пари, е решаван противоречиво в практиката на съдилищата. В подкрепа на това си основание за касационно обжалване представя незаверени ксероксни копия от О. от 02.11.2007 год. по гр.д. №4168/2007 год. на СГС, ГК, ІІ в.с., Определение от 01.04.2008 год. по ч.гр.д. №1456/2008 год. на СГС, ГК, І во. отделение, О. от 15.01.2007 год. по гр.д. №345/2007 год. на СРС, 59 състав, О. от 18.01.2007 год. по гр.д. №28266/2006 год. на СРС 59 състав и О. от 17.05.2007 год. по гр.д. №24567/2006 год.,ІІ ГК, 58 състав, всичките обжалваеми, без данни дали са влезли в сила. Същото се отнася и до незаверените ксероксните копия от Решение №145 от 09.082005 год. по гр.д. №255/2004 год. на Бургаския окръжен съд и решение №328 от 31.07.2006 год. по гр.д. №688/2005 год. на Пловдивския апелативен съд.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/арг. от чл.286, ал.1, т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Подържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не е налице. Същественият материалноправен въпрос е формулиран правилно, но той е само основното, водещо основание за допускане на касационно обжалване, без което не може да се извърши проверка за наличието на допълнителните предпоставки за касационно обжалване. Това базисно основание за допускане на касационно обжалване, обаче, следва да се е проявило в конкретните предпоставки за това, формулирани от законодателя изчерпателно в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Върховният касационен съд извършва селекция на касационните жалби както съобразно твърдяното разрешаване на съществения правен въпрос, така и съобразно допълнителните критерии за допускане на касационно обжалване. В случая касаторът АСПК не доказала подържаното противоречивото решаване от съдилищата на съществения материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение. Противоречивата съдебна практика следва да бъде установена с влезли в сила съдебни актове. В противен случай противоречивата практика би могла да бъде отстранена по пътя на инстанционния к. , поради което не би могла да служи за основание за допускане касационно обжалване по смисъла на т.2 на ал.1 на чл.280 ГПК.
Представеното с касационната жалба О. № 262 от 24.04.2007 год. по гр.д. №1204/2007 год. на СГС, ГК е необжалваемо, но то също не доказва противоречиво решаване на съществения материалноправен въпрос, защото не го разрешава със сила на пресъдено нещо. Мотивите, макар и съдържащи констатации по спорните права и правоотношения, не са елемент от спорния предмет, поради което и не могат да бъдат предмет на противоречивото му решаване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №6 от 28.02.2008 год. по т.д. №1165/2007 год. на Софийския апелативен съд, Т. О., 5 състав, в частта, с която е оставено в сила решение от 05.06.2006 год. и допълнително такова от 16.04.2007 година, двете по т.д. №947/2005 год. на Софийския градски съд, ТК, VІ-2 състав, в отхвърлителната им част по касационна жалба на АСПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: