О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София, 10.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.11. две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 373 /2008 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 ГПК по повод подадена от А. Я. Г., в качеството й на новоизбран председател на Управителния съвет на “Г” гр. Б., на касационна жалба вх. №2802/11.04.2008 год. против решение №25 от 18.03.2008 год. по в.т.д №30/2008 год. на Бургаския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 28.01.2008 год. по ф.д. №1848/2003 год. на Бургаския окръжен съд, с което е отказано вписване на заявените от касаторката и от членовете на същия управителен съвет- Г. А. Д. и С. П. Ж. промени в органите на кооперацията. И двете съдебни инстанции са приели, че не е доказано спазване на процедурата за свикване на общото отчетно-изборно събрание от 30.03.2007 год., на което заявителите са подържали, че е взето решение за избор на нови членове на управителния и контролния съвет, както и за представителя на кооперацията.
Касаторката твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на закона, защото неправилно съдилищата са приели, че не е спазена процедурата при свикване на общото събрание, на което са взети решения за промените, заявени за вписване. В касационната жалба е липсвало приложение по смисъла на чл.284, ал.3 ГПК относно основанията за допускането й. С разпореждане №16 от 24.04.2008 год. на председателя на ІІ Т. О. Татяна Върбанова е констатирано, че касационната жалба не отговаря на изискванията на чл.284, ал.2 и 3 ГПК, поради което делото е върнато на Бургаския апелативен съд, за да извърши необходимите действия по администриране на жалбата, като са дадени и конкретни указания за отстраняване на нередовността й.
С разпореждане от 29.04.2008 год. по т.д. №6/2008 год. на Бургаския апелативен съд касационната жалба на касаторката А. Г. е оставена без движение за отстраняване на нередовността й. Постъпилата от нея допълнителна касационна жалба чрез адв. В с вх. №3677/19.05.2008 год. е изпратена на ВКС, без да са отстранени нередовностите й по смисъла на чл.284, ал.3 ГПК. С разпореждане №40 от 30.05.2008 год. на председателя на ІІ Т. О. Татяна Върбанова делото отново е върнато на Бургаския апелативен съд за привеждане на касационната жалба в съответствие на изискванията по чл.284, ал.3 ГПК. Това разпореждане е съобщено на адв. В на 10.06.2008 год. От нея е постъпила молба с вх. №4587/17.06.2008 год., с което като касационно основание за допускане до касационно обжалване се подържат основанията за неправилност на въззивното решение, постановяване в противоречие с практиката на ВКС- ТР2-2004 год. ОСГК, както и противоречива съдебна практика по отношение разпореждането на съда, с което е указано на оправомощените лица да представят декларации относно редовността за свикване на общото събрание. Така подържаните основания за допускане на касационно обжалване може да се квалифицира като такива по смисъла на чл.288 във вр. с чл.280 ал.1, т.т. 1 и 2 ГПК. Тази й молба отново е оставена без движение с указание да се приложат цитираните в молбата решения за противоречива съдебна практика на съдилищата без тази на ВКС. С изложение № 495 от 30.06.2008 год. жалбоподателката представя две не влезли в сила решения на Пловдивския апелативен съд.
Върховният касационен съд намира, че подържаните основания за допускане на касационното обжалване са неоснователни.
Посочените от касаторката основания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК не представляват едновременно с това и основания за допускането му до касационно обжалване. В случая не е налице общото изискване на законодателя, относимо към всички изчерпателно изброени основания за допускане на касационно обжалване, включително и това по чл.280, т.1 ГПК, а именно въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Същественият правен въпрос, по който са се произнесли съдилищата, не е този, сочен от касаторката. И двете съдебни инстанции са приели, че заявлението за вписване на промените в органите на кооперацията е неоснователно, не само поради липсата на декларации по смисъла на чл.20, ал.2 и чл.27, ал.2 ЗК, а защото не е доказано спазването на цялата процедура по свикване и провеждане на общото събрание- начин на свикване, брой на член-кооператорите, участвали в него с оглед установяване необходимия кворум за вземане на решения от събранието.
Неоснователно е твърдението, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, а именно с ТР 2-2004 -ОСГТК. Това решение не разглежда въпроса за служебното събиране на доказателства от регистърния съд по реда на чл.427 ГПК. А що се отнася до задължителната проверка, която извърша регистърният съд за законосъобразността на свикване и провеждане на общото събрание на кооперацията, практиката на Върховния касационен съд е трайна и постоянна и обжалваното въззивно решение не е постановено в разрез с нея.
Второто подържано основание за допускане на касационната жалба- това с правно основание чл.280,т.2 ГПК, също не е доказано, въпреки многократно дадените на жалбоподателката указания. В приложените към “Изложението” съдебни решения на Пловдивския апелативен съд не е посочено дали те са влезли в сила, а така подържаното основание за допускане на касационното обжалване се отнася само до противоречива съдебна практика на влезли в сила съдебни решения. При това тази практика трябва да бъде по идентичен материалноправен или процесуално правен въпрос на йерархически долустоящи съдилища на ВКС, по която липсва практика на ВКС. С приложените решения не е разрешен и по противоречив начин въпросът за задължението на регистърния съд служебно да събира доказателства относно подлежащите на вписване обстоятелства. В решение от 06.06.2002 год. по в.гр.д. №428/2002 год. на Пловдивския апелативен съд е обсъдено неизпълнението на даденото от съда указание по чл.428 ГПК,отм. за представяне на декларации за редовността за свикване на общото събрание, а в решение от 27.01.2003 год. по в.гр.д. №1504/2002 год. на Пловдивския апелативен съд въпросът за задължителните указания на регистърния съд въобще не стои, като е обсъждана представена декларации от членовете на УС за редовността за свикване на общото събрание.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №25 от 18.03.2008 год. по в.т.д №30/2008 год. на Бургаския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 28.01.2008 год. по ф.д. №1848/2003 год. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: