О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
София, 03.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 20.05 . две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 83 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от „О” О. гр. Б., чрез адвокат К, с вх. №10224 от 07.12.2009 год. на Бургаския апелативен съд срещу решение №84 от 23.10.2009 год. по т.д. №188/2009 год. на Бургаския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №161 от 24.06.2009 год.по т.д. №133/2009 год. на Бургаския окръжен съд, І Г. О.,с което на основание чл. 309 ТЗ във вр. с чл.92,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.26, ал.1,т.3 ЗЗД е отхвърлен предявеният от касатора против „С” А. иск за присъждане на неустойка по чл.13, ал.1 от сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Съобразно нея при обявяване на договора за окончатнелен по реда на чл.19, ал.3, ЗЗД, поради виновно неизпълнение, виновната страна дължи на изправната неустойка в двоен размер на цената на договора. По съдебен ред предварителният договор е обявен за окончателен. Бургаският апелативен съд е възприел изводите на окръжния за нищожност на тази клауза, поради противоречи на добрите нрави, защото след присъждане в полза на купувача на неустойката по чл.13, ал.1 от предварителния договор в размер на двойната стойност на заплатената от него продажна цена, той фактически ще придобие имота безвъзмездно.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Подържа, че в нарушение на чл.309 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД съдът не се е съобразил със санкционното предназначение на уговорената неустойка. Тя е уговорена така, че уважаването на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД да е предпоставка за възникване правото на неустойка. Като основания за достъп до касация подържа тези по чл.280, ал.1-3 ГПК. Формулирал е процесуалноправния въпрос за момента на настъпване на преклузията за сочене от ищеца на доказателства по търговски дела- дали това трябва да стане до подаването на исковата молба или по-късно в зависимост от твърденията в отговора на исковата молба и ангажираните с него доказателства. Подържа и материалноправния въпрос за нищожността на уговорената между страните неустойка, като противоречаща на добрите нрави с оглед нейния размер, който счита, че е разрешен в противоречие със съдебната практика, включително и тази на ВКС. Представя решение №123 от 14.03.2005 год. по гр.д. №881/2004 год. на Пловдивския апелативен съд и Решение №4 от 25.02.2009 год. по т.д. №395/2008 год. на ВКС, І Т. О. П. , че разрешаването на поставените от него въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за допускане до касационно обжалване, както и основателността на касационата жалба по същество. Не претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Посоченият процесуалноправен въпрос за процесуалната преклузия за ангажиране на доказателства от касатора-ищец, не е обусловил правните изводи на решаващия съд, поради което не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. С определение №4 от 29.04.2009 год. по т.д. №133/2009 год. Бургаският окръжен съд е отказал да допусне доказателствените средства, посочени от ищеца с допълнителна молба вх. №5079 /10.04.2009 год., като е приел, че на основание чл.127, ал.2 ГПК искането е несвоевременно. Същите искания за събиране на тези доказателства са направени и във въззивната жалба, но Бургаският апелативен съд е отказал по съображения, че това са доказателства, които ищецът е могъл да ангажира още с исковата молба. От аргумент за противното на чл.266, ал.1 ГПК, следва че рестрикцията за ползването на нови доказателствени средства във въззивното производство се отнася до доказателства, които страните са могли да посочат и представят пред първоинстанционното производство. Дали те неправилно не са били допуснати от първоинстанционния съд, с оглед възможността да се иска събирането им във въззивното производство/чл.266, ал.3 ГПК/, е въпрос на преценка за законосъобразност на двете съдебни решения, която не може да се извърши във фазата по селектиране на касационната жалба. Дори въззивният съд неправилно да не е допуснал събирането на същите доказателства, това би представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Основанията за неправилност на въззивното решение представляват основания за касационно обжалване, към които обаче не препраща нормата на чл.280, ал.1 ГПК, поради което те не представляват същевременно и основания за селектиране на касационната жалба.
Още повече, че Бургаският окръжен съд е приел искането за допускане на нови доказателства за недопустимо, защото е счел, че те са могли да бъдат ангажирани още с исковата молба, а не съобразно отговора по исковата молба. Проверката на правилността на този извод се извършва по реда на инстанционния контрол от въззивния съд, който се произнася по това дали страната е била в състояние да направи и обоснове своевременно своето доказателствено искане в зависимост от конкретната фактическа обстановка, поради което не може да представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Вторият поставен въпрос за нищожността на клаузата за неустойка, не представлява материалноправен въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Преценката за нищожност на клаузата за неустойка , поради накърняването на добрите нрави следва да се прави във всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, съобразно присъщите й функции, включително и наказателна такава. Противоречието й с добрите нрави е изведено от конкретното съотношение между уговорения й размер и продажната цена, при което сключеният договор за покупко-продажба би се превърнал в безвъзмезден такъв. Преценката за съотношението между размера на уговорената неустойка и вредите от очакваното неизпълнение е винаги конкретен, обусловена от конкретната фактическа обстановка, поради което не може да бъде основание за селектиране на касационната жалба.
Не е налице и допълнителното основание за достъп до касация-противоречива съдебна практика. В представените две решения е застъпено именно становището, че преценката за накърняване на добрите нрави се прави въз основа на фактите и обстоятелствата по конкретния случай.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №84 от 23.10.2009 год. по т.д. №188/2009 год. на Бургаския апелативен съд, ТО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: