О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 635
София, 09.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 29.10. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №592/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК по повод подадена касационна жалба от С. В. М., от гр. С., с вх. № 0* год. на СГС против решение от 18.02.2009 год. по гр.д. №1821/2008 год. на СГС-В. К. ІІ-ро Б отделение, в частта, с която е оставено в сила решение от 04.03.2008 год. по гр.д. №5486/2007 год. на СРС, 33 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против “Е“АД, гр. С., и “Ч” АД гр. С. иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 4 000 лв., представляваща предвидено в чл.41 от действащите към този момент О. условия на договорите за продажба на електрическа енергия обезщетение, затова, че ищецът, в качеството му на потребител на ел.енергия, е останал без такава по вина на ЕСО повече от 24 часа след получаване от ЕСО на уведомление от потребителя. С първоинстанционното решение от 04.03.2008 год. по гр.д. №5486/2007 год. на СРС, 33 състав е уважен първият от обективно и субективно съединените искове на касатора против ответниците, този с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, като “Ч” АД гр. С. е осъдено да изпълнява реално задълженията си към касатора С. М. като възстанови електрозахранването в имота му. Съдът е приел, че доставката на ел.енергия е всеобщо предлагана услуга, която съобразно §1, т.4 ДР на ЗЕ не може да бъде отказвана по причини, непосочени в закона. В тази част, решението на районния съд, като необжалвано, е влязло в сила. Искът с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД е отхвърлен, като е прието, че е преклудиран, поради неупражняването му в 30 дневния срок от получаването от ЕСО на уведомлението за прекъсването на електроснабдяването по чл.41 ал.2 от О. условия. С обжалваното въззивно решение първоинстанционното отхвърлително решение е оставено в сила, като градският съд е възприел изводите на първоинстанционния съд за преклузивния характер на срока, но приложим към периодично задължение, поради което е счел, че предявеният иск е преклудиран само за периода от 14.10.2006 год./датата на уведомяване на ЕСО/ до 14.02.2007 год./определен съобразно 30 дневния срок по чл.41, ал.1 от О. условия от предявяване на иска на 14. 03.2007 год. Въззивният съд е приел, че вземането не е преклудирано за периода от 15.02.2007 год. до 14.03.2007 год.- датата на предявяване на исковата молба, но го е отхвърлил и за този период, поради не доказана вина в енергийното предприятие.
Касаторът С. М. твърди, че обжалваното решение е недопустимо, защото въззивният съд се е произнесъл, по правата на електроразпределителното дружество да прекъсне ел.захранването, след като първоинстанционният съд вече се е произнесъл с влязло в сила решение, че то не е имало право да прекъсне ел.захранването. Подържа, че решението е и неправилно, постановено при наличие на основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Навежда довода, че е нарушен чл.123, ал.1 ЗЕ, защото съобразно него правото да се прекъсне временно снабдяването с ел.енергия произтича от неизпълнеие на задължението на потребителя, като страната по договора за закупуване на ел.енергия, а не и на следващите собственици на имота. Сочи, че неправилно срокът по чл.41 ал.2 от О. условия е определен като преклузивен, а не давностен, че са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила- чл.12 ГПК при тълкуване разпоредбата на чл.41, ал.2 от О. условия, както и в частта, с която е прието, че претенцията за периода след исковата молба, представлява друг самостоятелен иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване подържа тези по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК/ в редакция преди обявяване с решение №4 на Конституционния съд от 2009 год., ДВ бр.47/2009 год./. Твърди, че същественият въпрос, обусловил изхода на делото, а именно “длъжен ли е потребителят на електрическа енергия да изпълни чужди задължения, за да получи електроподаване и ако не го стори, има ли право енергийното предприятие да спре подаването на ел.енергия”, е разрешен противоречиво от съдилищата. Противоречието извежда от факта, че решението на СГС по сочения правен въпрос от значение за изхода на делото е в противоречие с влязлото в сила първоинстанционно решение в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за реално изпълнение. Подържа и че разрешаването на правния въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът “Ч” АД оспорва основанията за допускане на касационно обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Посоченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на делото не е разрешен при наличие на допълнителното основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Не е налице противоречива съдебна практика по въпроса за вината на енергийното предприятие. Тя е обсъждана в мотивите на влязлото в сила решение на първата инстанция, в частта по иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, а в тези на въззивния съд- в частта, с която се произнася по иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за претендираното от касатора обезщетение за периода от 15.02.2007 до 14.03.2007 год., за който период Софийският градски съд е приел, че вината на ЕСО не е доказана. Обсъждането на отговорността на ЕСО е направено от съдилищата по повод произнасянето им по два различни предмета на спора, индивидуализирани чрез основанието и петитума на исковете- този по чл.79, ал.1 ЗЗД и другият- по чл.92, ал.1 ЗЗД, поради което с тези решения са разрешени различни правни въпроси, от значение за изхода на конкретното дело. Произнасянето на съда по спорното право или правоотношение съобразно предявеното искане представлява разрешаване на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. При това различията в посочените мотиви на двете съдебни решения се дължи на различното приложение на нормата на чл.10, ал.1, т.4 от О. условия, съобразно която ЕСО отказва продажба на електрическа енергия при наличие на неизплатени задължения от предишни потребители. Районният съд е приел, че тя не намира приложение в случая, докато въззивният съд е обусловил недоказаността на вината на ответника, поради посочените в нея причини за отказ на електроподаване. Въпросът за приложение на закона е свързан с евентуална неправилност на въззивното решение и представлява основание за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, но не и за селектиране на касационната жалба. Проверката за законосъобразност може да се извърши във фазата на разглеждане на касационната жалба по същество, едва след фазата по допускането й до касационно разглеждане.
Правните изводи на съдилищата, произтичащи от възприетия преклузивен характер на срока по чл.41 ал.2 от О. условия не са противоречиви, а и въпросът за вида на този срок не е включен от касатора във формулираното от него общото основание за селектиране на касационната жалба в изложението към нея по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. По отношение вида на срока той навежда само доводи за неправилност на обжалваното решение, които основания са различни от тези за допускането му до касационно обжалване.
Не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Нормата на чл.123 ал.1ЗE е ясна и категорична, че общественият доставчик може да преустанови временно снабдяването при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане, поради което не се нуждае от изправително тълкуване. Съобразно законовата делегация на чл.98, ал.3, т.4 ЗЕ, отм. ДВ бр.55/2007 год., Общите условия трябва задължително да съдържат условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването, каквито се явяват тези по чл.10, ал.1, т.4 от действащите към възникване на спорното право О. условия, поради което и те не се нуждаят от тълкуване. Произнасянето по произтеклите от тях правоотношения не би имало значение за развитието на правото и поради факта, че те са изцяло изменени с протоколи на УС на електроразпределителните дружества на територията на З. България и одобрени от ДКЕВР с решение № О* от 29.11.2006 год., поради което тези, относими към спорното право, са изгубили действие.
На основание чл.78, ал.8 ГПКвъв вр. с чл.9 във вр. с чл.7, ал.2.т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на ответника “Ч” АД ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 285 лв.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.02.2009 год. по гр.д. №1821/2008 год. на СГС-В. К. ІІ-ро Б отделение, в частта, с която е оставено в сила решение от 04.03.2008 год. по гр.д. №5486/2007 год. на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА С. В. М., ЕГН ********** от гр. С., “Ж”Гоце Д. ” бл.233, ет.ІІІ, ап.13 да заплати в полза на “Ч” АД ще сумата 285 лв. юрисконсултско възнаграждение .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: