О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
София, 16,06, 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.06. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 229/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3,т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Ф” О. , гр. Д. с вх. №2189/27.01.2010 год. на Пловдивския окръжен съд, чрез адвокат Н, подадена по пощата с пощенско клеймо от 25.01.2010 год. срещу Определение №67 от 07.01.2010 год. по ч.гр.д. №22/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, ГО, VІ състав, с което е оставена без уважение жалбата на настоящия частен жалбоподател срещу Разпореждане от 23.03.2009 год. по ч.гр.д. №339/2009 год. на Районен съд гр. А.,І състав, с което е отхвърлено заявлението на „Ф” О. , гр. Д. за издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу „К” АД, гр. А. за парично вземане в размер на 2 787 лв., представляващ цена по договор за продажба. Въззивният съд е възприел изводите на районния съд, че заявлението по чл.410 ГПК съдържа противоречие в обстоятелствената си част по отношение на фактите, от които произтича вземането му. Веднъж, в т.9 от заявлението, заявителят сочи, че то представлява цена по договор за продажба на стоманено въже, а в т.12 от същото заявление- че произтича от договор за продажба на отпадъчен полиетилен.
Частният жалбоподател „Ф” О. , гр. Д. твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навежда довода, че е налице отказ от правосъдие- нарушение на чл.2 ГПК. Евентуалната неяснота в обстоятелствата, от които произтича вземането, представлява нередовност на заявлението по чл.410 ГПК, която е следвало да бъде отстранена по реда на чл.101 ГПК, р.п. чл.129, ал.2 ГПК.
Като основание за достъп до касация сочи тези по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Подържа, че процесуалноправният въпрос, свързан с редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и за задължението на съда да дава указания за отстраняване на евентуалната му нередовност, е разрешаван противоречиво от съдилищата, а разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Не са налице допълнителните основания за допускане на касационно обжалване. Съществуващото противоречие в съдебната практика по въпроса за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и дали съществува задължение на съда да дава указания за отстраняване на евентуалната му нередовност, е преодоляно. Върховният касационен съд, Търговска колегия застъпва категоричното становището, че в заповедното производство не намира приложение нормата на чл.129 ГПК. Районният съд се произнася едновременно по редовността на заявлението, както и по неговата основателност- Определение №30 от 16.12.2009 год. по ч.т.д. №361/2008 год. на ВКС, І Т. О. При констатирана евентуална нередовност на заявлението, недопустимо е съдът да дава указания за отстраняването й, защото проверката, която той извършва по чл.411, ал.2 ГПК в заповедното производство е различна от тази по чл.129, ал.2 ГПК в исковото- Определение №328 от 08.06.2009 год. по ч.т.д. №209/2009 год. на ВКС, І Т. О. Нормите за поправка на исковата молба не намират субсидиарно приложение в това производство- Определение №295 от 09.04.2010 год. по ч.т.д. №116/2010 год. на ВКС, І Т. О. Обжалваното определение на Пловдивския окръжен съд е съобразено с посочената по-горе практика на ВКС.
Изобилната и вече непротиворечива съдебна практика по поставения процесуално правен въпрос изключва и подържаното основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №67 от 07.01.2010 год. по ч.гр.д. №22/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, ГО, VІ състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: