О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
София, 28,06, 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 24.06. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 316/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Макс-2005” О. , гр. Т., чрез адвокат В с вх. №723/25.01.2010 год. на Софийския апелативен съд срещу Определение №11 от 05.01.2010 год. по гр.д. №3280/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГК, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане от 05.11.2009 год. по гр.д. №1873/2009 год. на Софийския градски съд, в частта, с която е определена цената на предявените от частния жалбоподател срещу „Българска б. за развитие” АД, гр. С. и „Ф” ЕО. гр. В. отрицателни установителни искове. С тях е поискал да бъде установено спрямо двамата ответници, че не им дължи изпълнение по изп.лист от 24.10.2007 го., издаден на основание чл.237, ал.1,,б.”в” ГПК, отм. от Софийския районен съд, 50 състав въз основа на определение от 20.09.2007 год. по гр.д. №3026/2007 год. на Софийския градски съд в полза на „Н” АД/ сега „Българска б. за развитие” АД, гр. С.. Подържал е, че първият ответник „Н” АД е предала на своя цесионер- втория ответник „Ф” ЕО. два изпълнителни листа, издадени срещу жалбоподателя за едно и също вземане и по този начин банката е предоставила възможността на втория ответник да го събере два пъти.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото предмет на установяване не е притезание, а несъществуването на твърдените права и правоотношения, поради което за определяне на дължимите държавни такси те не следва да се остойностяват. Развива довода за неправилно определена държавна такса в размер на 4% върху определената от съда цена на исковете, вместо такава по чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Като основание за достъп до касация подържа тези по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Твърди, че въпросът ”Приложим ли е чл.69 ал.1 ГПК при определяне държавната такса за установителние искове” е разрешаван противоречиво от съдилищата разрешаването му в настоящето производство е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационен контрол/чл.274, ал.3, т.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставеният от частния жалбоподател въпрос за определяне на държавната такса по предявените установителни искове не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- а именно разрешаване на правен въпрос, обусловил правните изводи по конкретния спор. С обжалваното определение съдът се е произнесъл по цената на исковете/ арг. от чл.70, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК/, поради което определената държавна такса не представлява обуславящ правен въпрос за направените в него правни изводи. В частта, с която е указано на ищеца-частен жалбоподател да внесе указаната му държавна такса, това определение не подлежи на обжалване. Въпросът за дължимата държавна такса ще бъде разрешен едва с подлежащото на обжалване прекратителното определение, постановено на основание чл.129, ал.2 във вр. с чл.128, т.2 ГПК при евентуално й не внасяне в указания от съда срок.
Не посочването на общото правно основание за допускане на касационно обжалване е достатъчно само по себе си да се откаже селектиране на частната касационна жалба. Не е налице и допълнително подържаното основани за това по смисъла на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, тъй като въобще не е посочена противоречива съдебна практика.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №11 от 05.01.2010 год. по гр.д. №3280/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: