О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София, 23.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 15.04. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1136 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от Национална ветеринарномедицинска служба, ч. адвокат Ж, с вх. №3316 от 20.07.2009 год. на Варненския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 17.07.2009 год. срещу решение №106 от 08.06.2009 год. по в.т.д. №189/2009 год. на Варненския апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното отхвърлително решение на №71 от 09.03.2009 год. по гр.д. №785/2007 год. на Ш. окръжен съд и е уважен предявеният от Е. К. Р. против касатора иск с правно основание чл.258 ЗЗД за сумата 14 505 лв., представляваща възнаграждение за неизплатена работа по договори №36 и №44 от 03.05.2007 год., сключени на основание чл.35, ал.2 Закон за ветеринарно медицинската дейност/ЗВМД/ в редакция ДВ бр.87/2005 год. във вр. с чл.118, ал.1 ЗВМД, ведно със законната лихва от предявяване на иска- 29.11.2007 год. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.258 ЗЗД, като е приел, че не е извършено приемане и одобряване на извършената от ищеца Е. Р. работа, предмет на посочените договори за изпълняване мерките по изпълнение на Д. профилактична програма и мерките за надзор на болестите на животните за 2007 година. Счел е, че с направените заверки от представителите на РВМС гр. Ш. върху декларациите-опис на ищеца и включването на вземанията по договорите във финасовия отчет от 12.07.2007 год. на Директора на РВМС гр. Ш. е започнала процедурата по приемане на извършената работа, но не е финализирана, поради липса на одобрение от ЦУ на НВМС. С обжалваното въззивно решение №106 от 08.06.2009 год. по в.т.д. №189/2009 год. на Варненския апелативен съд е прието, че извършената от ищеца работа е приета, а съставените констативни протоколи №1,2 и 3 за констатирани нарушения на ЗВМД са съставени след това. С изпратените уведомителни писма на Министерство на земеделието и продоволствието, Н. и РВМС гр. Ш. с изх. №2019/26.07.2007 год. и изх. №2020/26.07.2007 год. сключените с ищеца по делото договори са прекратени на основание чл.88 ЗЗД, което действа занапред, поради периодично действие на договорите. Въззивният съд е приел също така, че настоящият касатор не е упражнил правата си по чл.265 ЗЗД във връзка с евентуално отклонение на ищеца от изпълнението на договорите, поради което не може да оспорва изпълнението.
Касаторът Н. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон-чл.258 ЗЗД. Подържа, че неправилно сключените договори са квалифицирани като такива за изработка, а не за поръчка, пред вид предмета им- изпълнение на дейности по държавна профилактична програма и мерки по надзор на болестите по животните през 2007 година. Навежда довод и за нарушение на чл.265 ал.1 ЗЗД, защото поради естеството на работата, възложителят не може да отчита частично изпълнение и да упражни предоставените му от тази правна норма права, а поради констатираното пълно неизпълнение, е развалил договора. Сочи, че неправилно е възприета комплексната ветеринарно-счетоводна експертиза по отношение на определения с нея размер на дължимото възнаграждение на ищеца, тъй като тя се е базирала на документи, които не доказват обема на извършената от него работа. Твърди, че са допуснато съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото не са обсъдени всичките събрани по делото доказателства.
Като основания за достъп до касация сочи материалноправния въпрос за неправилната квалификация на договорните отношения, разрешаването на които е от значение за изхода по конкретното дело. Подържа, че квалифицирането им като такива по чл.258-266 ЗЗД е в противоречие с практиката на ВКС, а с оглед особения характер на договорите, сключени по този ред, разрешаването на поставения въпрос има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Сочи и друг материалноправен въпрос, а именно приложението на чл.265 ЗЗД при уреждане последиците от неизпълнението, за който също твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. В подкрепа на довода си представя решение №240 от 14.06.2007 год.по т.д. №1026/2006 год. на ВКС, ТК, Решение №586 от 21.06.2007 год.по т.д. №227/2007 год., Решение №277 от 02.03.2000 год. по гр.д. №1350/1999 год. на ВКС, Решение №2834 от 19. ХІ.1974 год. по гр.д. №1895/74 год. на ВКС, І Г. О. и Решение №1527 от 09.10.2002 год. по гр.д. №37/2002 год. на ВКС, V Г. О. Т. подържаните основания за селектиране на касационната жалба могат да се квалифицират като такива по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за допускане на касационно обжалване, както и основателността на касационната жалба, претендира присъждане на направените разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Соченият от касатора материалноправен въпрос за правната квалификация на спорното право с оглед особения характер на сключените договори за изпълнение на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма, не представлява общото основание за достъп до касация. Това основание представлява разрешаване на материалноправен или процесуалноправен въпрос, съдържащ се в предмета на спора, индивидуализиран ч. основанието и петитума на иска. Произнасянето по така индивидуализираното спорно право или правоотношение, представлява разрешаване на такъв основополагащ за правния спор въпрос. В случая решаващите правни изводи на съда са направени не с оглед спорната правна квалификация на предявения иск, а с оглед на това дали е налице или не приемане на извършената работа по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД. Самият касатор никъде не подържа, че обжалваното решение е недопустимо, поради разглеждане на иска на непредявено основание. В случая и двете съдебни инстанции са приели, че между страните е сключен договор за изработка. Въззивният съд не е обвързан от приетото от първоинстанционния съд правно основание на иска и ако е счел, че е разгледан на непредявено основание, е следвало да го обезсили.
В случая Варненският апелативен съд е отменил решението на Ш. окръжен съд, не поради неправилна квалификация на спорното право, а защото е приел, че предявеният иск с правно основание чл.258 ЗЗД е неоснователен. Определянето на правното основания на предявения иск въз основа на сочените от ищеца факти и обстоятелства е резултат от възприемане на конкретната фактическа обстановка, поради което и не представлява разрешаване на конкретен материалноправен въпрос.
Не е налице и допълнителното основания за достъп до касация-определяне на правното основание на процесния договор като такъв за изработка в противоречие с практиката на ВКС, защото в нито едно от посочените решения не е разрешена подобна правна хипотеза. А с оглед на легалното дефиниране на тези договори като такива за изпълнение на мерките по държавната профилактична програма/арг. от чл.46г,ЗВМД, нов, с аналогично съдържание на действащия към спорното право чл.35 от същия закон/, не се налага ч. изправително тълкуване да се определя правната им характеристика.
Общо формулирания въпрос за приложението на чл.265 ЗЗД при уреждане последиците от неизпълнението, също не представлява основание за достъп до касация. Освен че касаторът не е изпълнил задължението си, вменено му с нормата на чл.84, ал.3, т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК за точното и мотивирано изложение на това основание ч. конкретните факти по делото, той и не обуславя правните изводи на съда. В случая Варненският апелативен съд е приел, че извършената от ищеца Е. Р. работата е одобрена, а приемането само по себе си обуславя невъзможността в последващ момент поръчващият да прави възражения по чл.265 ЗЗД, обуславящи виновното неизпълнение от страна на изпълнителя. В същия смисъл са и приложените по делото решения, поради което не е налице и допълнителното основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,1 ГПК.
С оглед изхода по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по касацията Е. К. Р. ще следва да се присъди сумата 600 лв., изплатен адвокатски хонорар за изготвяна отговор по касационната жалба.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение №106 от 08.06.2009 год. по в.т.д. №189/2009 год. на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА Национална ветеринарномедицинска служба гр. С. да заплати на Е. К. Р. сумата 600 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: