О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 02.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 18.02. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 930/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от В. Т. М. чрез адвокат К с вх. №42507/13.08.2009 год. на Софийския градски съд срещу решение от 13.07.2009 год. по в.гр.д. №3223/2008 год. на Софийския градски съд, В. отделение, ІV-Б състав, с което е отменено решение от 23.06.2008 год. по гр.д. №12618/2007 год. на Софийския районен съд, 79 състав в осъдителната част, а именно в частта с която е бил уважен предявеният от касатора против Г. ф. иск с правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ за сумата 1 921.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от касатора- ищец, изразяващи се в щети по управлявания от него мотоциклет „К”, в резултат на настъпило на 30.10.2006 год. ПТП, причинено от неидентифицирано моторно превозно средство. За да присъди претендираното обезщетение за причинените имуществени вреди на основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ, районният съд е пиел, че с тази разпоредба кодексът не разграничава имуществените от неимушествени вреди. След отмяната, въззивният съд е отхвърлил иска, като е приел, че Г. ф. дължи обезщетение на основание чл.288, ал.21, т.1 във вр. с ал.2 КЗ за причинените имуществени вреди от настъпило ПТП, когато от същото ПТП са настъпили значителни телесни увреждания, каквито не са навеждани с исковата молба. На второ място, Софийският градски съд е приел, че на основание §28, т.5 ПЗР КЗ чл.188, ал.2 КЗ е неприложим. Той влиза в сила на 11.06.2007 год. и се прилага за всички заведени претенции за обезщетения, по които към тази дата Управителният съвет на Г. ф. не се е произнесъл, а видно от писмо изх. №24-01.23/03.05.2007 год. такъв отказ е направен преди влизане в сила на закона. Софийският градски съд е оставил в сила решението на районния съд в останалата отхвърлителна част – до пълния размер на иска с правно основание чл.288, ал.1,т.1 КЗ за 3 408.80 лв., както и за лихва за забава на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 160 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, защото в нормата на чл.288, ал.1, т.1 КЗ законодателят не свързва изплащането на имуществените вреди с причинени неимуществени вреди.
Подържа, че решението подлежи на касационно обжалване, защото „Софийският градски съд се е произнесъл по съществен материално-правен въпрос, по който няма задължителна съдебна практика и разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът, чрез адвокат Н, въобще не е посочил основното водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулира материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, както го задължава норматана чл.284, ал.3 т.1 във вр. с ал.1, т.3 ГПК. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Развиваните доводи за неправилност на решението не представляват посочване нито на основното основание за допускане до касационно обжалване, нито на допълнителните такива. Основанията за неправилност нарешението се съдържат в нормата на чл.281, т.3 ГПК- основания за касационно обжалване и са предмет на обсъждане във фазата на разглеждане на касационната жалба по същество, която, обаче , настъпва идва след допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Основанията за това са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК, сред които не са тези за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК.
Касаторът не само, че не е формулирал общия правен въпрос, обусловил правните изводи на съда, но и се е задоволил само да обсъжда съотношението между неимуществени и имущестнвени вреди от настъпилото ПТП при приложение на нормата на чл.288, ал.1,т.1 КЗ, като въобще не се е спрял на извода на въззивния съд за неприложимостта на тази норма, съобразно преходното правило на §28,т.5 ПЗР на КЗ.
Непосочването на материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно само по себе си за недопускане на касационно обжалване. Преценката за неговата значимост, като допълнително основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.3 ГПК може да се направи само ако правният въпрос е формулиран от касатора.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.07.2009 год. по в.гр.д. №3223/2008 год. на Софийския градски съд, В. отделение, ІV-Б състав
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: