О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София, 24.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 11.03. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №959 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от В. Г. Д. с вх. №4469/ 23.07.2009 год. на Пловдивския апелативен съд, подадена чрез С. Е. на 22.07.2009 год., срещу решение №106 от 15.06.2009 год. по в.гр.д. №216/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №164 от 29.12.2008 год. по гр.д. №68/2008 год. на Хасковския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу ЗПАД”Б” А. гр. С. и евентуално срещу Х. Ч. , субективно съединени искове с правно основание чл.226 , ал.1 КЗ за сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние/ексцес/ в резултат на настъпилото ПТП, виновно причинено от втория ответник. Вината му е установена с Решение №61 от 27.02.2006 год. по НАХ д. №1157/2005 год. на Хасковския районен съд, а автомобилът, който е управлявал, е застрахован по задължителната застраховка „гражданска отговорност” при ответното застрахователно дружество. По споразумение със ЗПАД„Б” на касатора-ищец е изплатено частично обезщетение за сумата10 000лв. За да отхвърлят предявените искове и двете съдебни инстанции са приели, че ищецът е претендирал обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на влошаване на здравословното му състояние/ексцес/, като не е доказана причинна връзка между неправомерното поведение на втория ответник, причиинтел на ПТП- Х. Ч. , и влошаване на здравословното състояние на ищеца.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно, постановено при наличие на основанията за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Подържаната недопустимост обосновава с произнасянето на двете съдебни инстанции по непредявен иск, р.п. по нередовна искова молба, поради разминаване на обстоятелствената й част с петитума на исковете.
Като основание за достъп до касация подържа основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, които мотивира с разрешаването на правния въпрос от значение за изхода на делото, а именно: „Справедливо ли е определено изплатено по споразумение с първия ответник обезщетение и допустимо ли е съдът да определя допълнително обезщетение, когато е изплатено по споразумение, но не в пълния претендиран размер”. Подържа, че този правен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и се разрешава противоречиво от съдилищата. Позовава се на противоречие с ППл.на ВС на РБ №4-1968 год. и в подкрепа на довода си представя не влезли в сила първоинстанционни и въззивни решения.
Доводът за недопустимост на обжалваното решение обосновава с неупражняване на правомощията на въззивния съд по нередовна искова молба, в противоречие с Т.4 на ТР1-2001- ОСГК.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Не е налице подържаното оплакване за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по непредявен иск, р.п. по нередовна искова молба. Предявеният иск е индивидуализиран чрез основанието и петитума на исковата молба. В нея не е налице противоречие между изложението на обстоятелствата, на които се основава иска/ чл.98, б.”г” ГПК,отм./ и заявения петитум/ чл.98, б.”д” ГПК, отм./. Ищецът заявява недвусмислено, че претендира обезщетение за влошеното си здравословно състоя, което самият определя като ексцес. Позовава се на констатирането му с амбулаторен лист №00146/11.01.2008 год., което е станало след обезщетяването му за претърпените неимуществени вреди от претърпяното ПТП по споразумение със застрахователя от 03.10.2006 год. Именно след като излага настъпилите нови усложнения, претендира допълнително да му се претендират исковите суми. И това е направено не случайно, а за да избегне евентуално преклудиращо възражение, че е обезщетен по споразумение със застрахователя за претърпените неимуществени вреди от виновно причиненото от втория ответник ПТП.
Поставените въпроси за справедливостта на определеното със споразумението обезщетение и възможността да се търси по съдебен ред разликата до пълния претендиран по застрахователната преписка размер, не са обусловили изхода по конкретното дело, поради което и не представляват посочване на общото основание за достъп до касация. Съдът е разгледал и се е произнесъл по предявения иск за влошаване на здравословното състояние на касатора-ищец, а не по иск за обезщетение на първоначално причинените вреди от претърпяното ПТП. Само при такъв иск биха били от значение за изхода по конкретното дело тези формулирани от касатора въпроси. Липсата на формулиран материалноправен и процесулноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание само по себе да бъде отказан достъп до касация. Хипотетичното произнасяне по поставените правни въпроси е без значение за разрешения от двете съдебни инстанции правен спор че не е доказана причинно-следствената връзка между влошаването на здравословното състояние на ищеца и претърпяното ПТП, поради което не следва да се разглеждат и допълни подържаните основания за допускане до касационно обжалване. При това противоречивата съдебна практика не може да бъде доказвана с невлези в сила съдебни решения.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №106 от 15.06.2009 год. по в.гр.д. №216/2009 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: