О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
София, 28.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 15.04. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1120 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от О. Б. чрез кмета й инж. Х, приподписана от юрисконсулта Й. , с в. №6766/31.08.2009 год. на Софийския апелативен съд, срещу Решение №872 от 06. 06.2009 год. по гр.д. №1563/2008 год. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав, с което е оставено в сила решение №32 от 24.04.2008 год.по гр.д. №29/2007 год. на П. окръжен съд, с което е уважен предявеният от ищеца ЕТ”Н” гр. П. против касатора иск за заплащане на сумата 12 260 лв. представляваща, стойността на изграден от едноличния търговец в УПИ ХІІІ-66 кв.6 по плана на с. С., Б. община н. имот- търговски обект, както и иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 5 262.60 лв., лихва за забава за периода от 21.08.2003 год.- отправяне на поканата за прекратяване на сключения между общината, като наемодател, и ищеца- ЕТ”Н” гр. П., като наемател, наемен договор, съгласно чл.ІV.14 от който направените подобрения върху предоставения под наем терен, включително и построения търговски обект, при прекратяване на наемния договор остават в собственост на О. Б., и тяхната стойност се заплаща на наемателя. Окръжният съд е приел, че изграденият от ответника търговски обект, който представлява два фургона, поставени под буквата”Г”, чиито основи са гипсирани, са трайно прикрепени към земята по смисъла на чл.110 ЗС, поради което са увеличили стойността на терена, върху който са направени, и който представлява общинска собственост. Съобразно изслушаната във въззивното производство допълнителна техническа експертиза, Софийският апелативен съд е приел, че обектът е изграден в от отклонение от проекта, има частично монолитни основи, но тези обстоятелства са без значение за уважаване на иска, тъй като общината не се е противопоставила на изграждането му в този вид, а съобразно чл.ІV.14 от наемния дговор наемателят има право да получи стойността на направените от него подобрения, включително и изградения търговски обект.
Касаторът О. Б. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС, поради което подържа основанието за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Навежда довода, че е останал неизяснен въпросът дали павилионната конструкция е закрепена трайно към земята или не. В подкрепа на довода си е представил Решение №232 от 23.02.2006 год.по гр.д. №2792/2004 год. на ВКС, ІV Г. О., Решение №44 от 06.02.2009 год. по г.д. №5015/2007 год. на ВКС, ІV Г. О. и Решение №819 от 16.10.2008 год. по гр.д. №3924/2007 год. на ВКС, ГК,І Г. О.
Ответникът по касационната жалба не взема становище
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
След като правилно касаторът е посочил в жалбата си, че допускането до касационно обжалване е обусловено от наличието на обща предпоставка, а именно разрешаване на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, той не го е формулирал точно и мотивирано, както го задължава чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК. Възпроизвеждането само на общия текст на правилото та чл.280, ал.1,т.1 ГПК не означава посочване на конкретния правен въпрос, обусловил правните изводи на съда.
Подържаното неизясняване на въпроса дали павилионната конструкция е трайно закрепена към земята или не, не представлява общото основание за селектиране на касационната жалба в посочения по-горе смисъл. Той е свързан с установяване на фактическата обстановка по делото, която не може да бъде проверявана от касационната инстанция в правомощията й на съд по правото, а не по фактите. И на второ място, видът на обекта- дали представлява недвижим имот или може да бъде преместен, не е обусловил крайните изводи на въззивния съд за основателността на претенцията за заплащане на стойността му от ноемодателя. Съдът е извел дължимостта на стойността на направените от наемателя подобрения от задължението на наемодателя да спазва постигнатата между страните договореност за заплащането им при прекратяване на договора за наем/чл.20а ЗЗД във вр. с чл.ІV.14 от него/, без значение дали те са трайно прикрепени към земята, или могат да бъдат преместени. Отклонението от проекта при поставянето на павилиона е прието за ирелевантно, защото общината чрез съответните си органи го е приела и е издала разрешение за ползване на търговския обект.
Представената практика на ВКС на РБ, не доказва и наличието допълнителното основание за достъп до касация, а именно разрешаване на правния въпрос от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС. В посочените съдебни решения съдът се е произнасял дали вещите, предмет на споровете, са представлявали недижими такива с оглед трайното им прикрепяване към земята, а решаващите изводи на Софийския апелативен съд са направени на основание чл.20а ЗЗД без значение дали търговският обект е недвижим имот или може да бъде преместен.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №872 от 06. 06.2009 год. по гр.д. №1563/2008 год. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: