О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 07.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 06.01. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
НИКОЛА ХИТРОВ
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 641 /2008 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по повод подадена касационна жалба “Г” А. гр. С. против решение №1057 от 01.07.2008 год. по в.гр.д. №662/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, VІІ граждански състав, с което е отменено решение №135 от 10.01.2007 год. по гр.д. №260/20006 год. на Пловдивския районен съд, VІІ гр.състав, в частта, с която частично е бил уважен искът на касатора против К. Д. В. с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на извършени СМР за сумата 1 534.84 лв., ведно със законната лихва върху нея начиная от 31.01.2006 год. до окончателното й изплащане и е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която е бил отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 2 558.07 лв. Пловдивският районен съд е уважил частично иска за сумата 1 534.84 лв., представляваща цена на неизплатени от ответника- възложител на ищцовото дружество-изпълнител СМР, като е приспаднал дължимата от дружеството неустойка за забавено изпълнение на договорената топлоизолация. Въззивният съд по реда на чл.208 ал.1 ГПК, отм. е отхвърлил предявения от касатора “Г” А. гр. С. против К. В. иск и в частта за първоначално уважения му размер за сумата 1 534.84 лв., ведно със законната лихва, като е приел за основателно и доказано възражението на възложителя-ответник за намаляване на уговореното възнаграждение, поради некачествено изпълнени, дължащо се на не влагане на договорените дюбели за прикрепване на топлоизолационните плоскости.
Касаторът “Г” А. твърди, че въззивното решение е неправилно, като постановено при наличие на всичките отменителни основания на чл.281 ГПК. Подържа, че са налице основанията за допускането на касационно обжалване по чл.280, ал.1, защото спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС. Подържа и наличието на основанието по т.3 на същата правна норма, тъй като мотивите на двете съдебни инстанции са противоречиви, създаващи колебание относно точното прилагане на закона.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна, активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Касаторът “Г” А. гр. С. не е изложил основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, а именно да посочи кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен от въззивния съд при наличието на останалите изчерпателно посочени от законодателя в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване. Подържаните за грешни изводи за датите, на които е извършено частичното плащане на уговореното възнаграждение със сумите 2 000 лв. и 2 500 лв., както и за приетата от Пловдивския окръжен съд недоказаност на исковата претенция на касатора, могат да се квалифицират като доводи за неправилно приета фактическа обстановка, относима към твърдяната неправилност на обжалваното решение. Тези твърдения на касатора нито са посочени като съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, нито могат да са квалифицират като такива. Същественият правен въпрос не се отъждествява само с приетата от съда недоказаност на твърдените от ищеца факти и обстоятелства, а се включва в предмета на спора, очертан ч. основанието и петитума на иска. Произнасянето на съда по предявеното искане въз основа на сочения от ищеца фактически състав, представлява произнасяне по съществения правен въпрос, формирал решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение. С оглед факултативния характер на касационното обжалване, изискването за точно и мотивирано изложение на касационните основания се отнася и за тези за допускане на касационната жалба. Липсата на конкретно формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение №1057 от 01.07.2008 год. по в.гр.д. №662/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, VІІ граждански състав, изключва това решение от обсега на касационното обжалване дори само по тази причина.
Не са доказани и подържаните от касатора допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване –тези по т.1 и 3 на ал.1 на чл.280 ГПК-а именно същественият правен въпрос да е решен в противоречие с практиката на ВКС и да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Противоречива съдебна практика въобще не се сочи. Противоречивите мотиви на двете съдебни инстанции по конкретния спор, въобще не могат да се квалифицират като противоречива практика, тъй като те са изложени по повод упражнен инстанционен контрол, а противоречивата съдебна практика, като основание за допускане касационно обжалване, трябва да съществува между влезли в сила съдебни актове. Не е налице и подържаното основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- разрешаването на съществения правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Каузалното тълкуване на правните норми, което ще направи в този случай ВКС, би имало значение за правилното приложение на закона, само ако те са непълни, вътрешно противоречиви и се нуждаят от корективното им тълкуване. Доводи за несъвършенство на приложения от съда закон- чл.266, ал.1 и чл.265, ал.1 ЗЗД въобще не се правят, а конкретното възприемане от съда на фактите и обстоятелствата, сочени от страните, нито е от значение за точното прилагане на закона, а още по-малко за развитието на правото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1057 от 01.07.2008 год. по в.гр.д. №662/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, VІІ граждански състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: