О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София, 10.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.11. две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №429 /2008 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод подадена касационна жалба от Д. П. К., чрез адв. А против решение №285 от 14.05.2008 год. по в.гр.д. №230/2008 год. на Русенския окръжен съд, в частта, с която е оставено сила осъдителното решение №4 от 31.01.2008 год. по гр.д. №4061/2007 год. на Русенския районен съд, с която жалбоподателят е осъден да заплати на основание чл.402, ал.1 ТЗ във вр.чл.81 ЗЗ, отм. и чл.35, т.2 от Наредба№18 за задължително застраховане, отм. по регресния иск на ЗПАД”Б” сумата 7000 лв., изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка “гражданска отговорност” за виновно причинени неимуществени вреди на пострадалата Д. А. , обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1, ЗЗД в размер на 1 500 лв. и разноски по делото в размер на 1000 лв. Касаторът подържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗД и е необосновано. Навежда довода, че въззивният съд, без да разполага с доказателства за характера и степента на увреждането, е определил размера на обезщетението за претендираните неимуществени вреди.
Ответникът по касационната жалба ЗПАД”Б” не взема становище по нея.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК, от страна, активно легитимирана да обжалва въззивното решение, което подлежи на касационен контрол/чл.274, ал.4 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Касаторът излага като основание за допускане на касационно обжалване произнасянето на съда по съществен материалноправен въпрос- този за приложимостта на чл.52 ЗЗД и определяне размера на причинените неимуществени вреди по справедливост, което ще е от значение за уеднаквяване на практиката и запълване на празнини в правото. Така подържаното основание може да се квалифицира като такова по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не е налице подържаното основание за допускане на касационно обжалване. Тази хипотеза визира случаи, когато е разрешен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Същественият правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е този, който се подържа и от касатора, а именно определяне на размера на изплатеното от застрахователя обезщетение за причинените неимуществени вреди на пострадалата от виновно причинено от касатора ПТП. За подържаното основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обаче не е достатъчно въззивният съд да се е произнесъл по съществен правен въпрос, но е нужно и правилното му разрешаване да е от значение за точното прилагане на закона. Такова би било значението, ако се налага чрез конкретното тълкуване отстраняване на непълноти или поправяне на неясноти в закона. Предоставената от законодателя в чл.52 ЗЗД възможност съдът да определя размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди по справедливост, не представлява празнота в правото. Не съществува и неяснота при определянето им, защото докато имуществените вреди се определят по обективен критерии, за неимуществените такъв критерии няма. Те не могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените неимуществени вреди следва да се определят по тяхната афектационна стойност.
Разглеждането на касационната жалба не е от значение и за развитие на правото, защо съществува изобилна и непротиворечива съдебна практика за определяне размера на причинените неимуществени вреди по справедливост. Подържаното основание за допускане на касационно обжалване би било налице, само когато чрез конкртеното съдебно решение ще се попълни липсата на такава или поради промяна в законодателството се налага преосмислянето й. В този смисъл не се налага преразглеждане на изводите, направени в соченото от касатора П-4-1968 на Пл. ВС.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №285 от 14.05.2008 год. по в.гр.д. №230/2008 год. на Русенския окръжен съд, в частта, с която е оставено сила решение №4 от 31.01.2008 год. по гр.д. №4061/2007 год. на Русенския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: