О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
София, 16,07 , 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 16.07. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛА ХИТРОВ
ДАРИЯ ПРОДАНОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 514/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Д. ф. „З” гр. С. чрез юрисконсулт Б. М. , с вх. №10261 от 30.04.2010 год. на Пловдивския окръжен съд срещу Определение №1006 от 08.04.2010 год. по ч.гр.д. №711/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, ГО, V ти гр.състав, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане №43489 от 24.11.2009 год. по ч.гр.д. №15302/2009 год. на Пловдивския районен съд, ХІІ-граждански състав, с което е отхвърлено искането на Д. ф. „З”за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист срещу Е. М. Кикьов за сумата 8 861.12 лв., от която 8 838 лв. главница и 473.12 лв. лихва за забава, заявена въз основа на извлечение от задължението по партидата на длъжника по сключения с него Договор №1971 от 07.06.2006 год. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Пловдивският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че само представения препис от партидата на длъжника не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане по смисъла на чл.418, ал.2 ГПК, тъй като изискуемостта на вземането настъпва с неизпълнение на задължението по договора, факт извън подържаното от заявителя изпълнително основание.
Частният жалбоподател Д. ф. „З” твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.417, т.2 ГПК, защото съобразно тази правна норма единственото основание за издаване на заповед за изпълнение е извлечението от счетоводните записвания, като проверката на съда следва да се сведе само до неговата редовност от външна страна и дали този документ установява подлежащо на изпълнение вземане. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като твърди, че съдът е излязъл извън заявеното изпълнителното основание в противоречие със съдебната практика.
Ответникът не взема становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната касационна жалба не следва да се допуска до касационен контрол. Жалбоподателят не е посочил общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- а именно да посочи значимия за изхода на делото правен въпрос, обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Твърденията му във връзка с установяване изискуемостта на вземането чрез представеното извлечение от счетоводните записвания, не представляват изпълнение на задълженията му да формулира точно и мотивирано по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК основанията за достъп до касация. Преповтарянето в изложението към касационната жалба на основанията за неправилност на обжалваното определение не представляват същевременно и основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Те са изброени изчерпателно и законодателят не препраща към основанията за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Правилността на направените от Пловдивския окръжен съд изводи, че изискуемостта на вземането настъпва на основание неизпълнение на договора от длъжника, който факт е извън подържаното изпълнително основание, може да се провери едва във фазата на разглеждане на частната жалба по същество.
С представените определения не се доказва и наличието на допълнителното основание за достъп до касация- противоречива съдебна практика. Липсват данни дали и кога е настъпил техният стабилитет.
Поради недопускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество, внесената от жалбоподателя държавна такса в размер на 88.61 лв. ще следва да бъде освободена и да му бъде върната след посочване на сметка, по която да бъде преведена.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №1006 от 08.04.2010 год. по ч.гр.д. №711/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, ГО, V ти гр.състав.
ОСВОБОЖДАВА внесената от „Д”Земеделие” държавна такса в размер на 88.61 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: