О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 710
София, 02.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 12.11. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 664/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от “М”ООД с вх. № 1538/07.05.2009 год. на Апелативен съд гр. В. против решение №52 от 26.03.2009 год. по в.гр.д. №679/2008 год. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено в сила решение №248 от 18.06.2008 год. по т.д. №155/2007 год. на Плевенския окръжен съд, с което е уважен предявеният от “Е” Е. гр. Т. против касатора иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ за сумата 85 749.22 лв. цена на продадено свинско месо и продукция от свинско месо, ведно със законната лихва от предявяване на иска, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 3 931.24 лв. обезщетение за забава. Отхвърлен е насрещният иск на касатора с правно основание чл.79 ЗЗД за сумата 55 220.13 лв., представляваща закупена и неполучена от ищеца по първоначалния иск продукция от свинско месо, заявена по заявка от 27.04.2007 год., както и насрещен иск за сумата 26 996.51 лв. дължими от ищеца по първоначалния иск-“Е” Е. гр. Т. хладилник такси за съхраняване на стоката.
Великотърновският апелативен съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че първоначалния иск е основателен и доказан. Извършената продажба от ищеца на касатора- ответник на свинско месо и местни произведения по представените фактури е доказана, те са заприходени при ответника и той не е направил възражение за неизпълнение на сделката. Споделени са и изводите на окръжния съд, че касаторът “М” ООД, като ищец по насрещния иск, не е доказал заявяването за закупуване на месото и местните продукти по заявката с дата от 27.04.2007 год.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Навежда доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.188, ал.1 ГПК, отм., защото не е обсъдил поотделно и в съвкупност всичките доказателства по делото от които следва факта, че през процесния период е произвеждал такъв вид суровина, посочена в заявката, и то само за ответника по насрещния иск, ищеца по първоначалния- “Е” Е. гр. Т.. Н. и довод за нарушение на чл.154, ал.1, ГПК, отм., поради неправилно прието от съда за успешно проведено оспорване на заявката от 7.04.2007 год. Подържа, че Великотърновския апелативен съд не е обсъдил направеното възражение за неправилно разпределяне на доказателствената тежест, както и че в нарушение на материалния закон той се е позовал на неполагане от касатора на грижата на добър стопанин, вместо на добър търговец, а и искът не е за вреди , а за заплащане на цена на заявена стока, поради което изследването на полагане на грижата на добър търговец е неотносимо.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като съществен процесуалноправен въпрос, преди обявяване на нормата на чл.290, ал.1 ГПК за противоконституционна относно думата “съществен” с решение №4 на КС от 2009 год.,/ ДВ. бр.47/2009 год./, сочи произнасянето на съда по оспорваната от него заявка и разпределянето на доказателствената тежест, а като съществен материалноправен въпрос – приетото неполагане на грижата на добър стопанин. Подържа, че тези разрешения от съда са направени в противоречие с практиката на ВКС. Представил е решение № 853 от 06.11.2007 год. по т.д. №477/2007 год. на ВКС, ІІ Т. О. Решение №555 от 04.10.2005 год. по т.д. №41/2005 год., на ВКС, І Т. О. решение №1000 от 17.05.2000 год. на ВКС, ІІІ Г. О., решение №253 от 01.04.2004 год. по т.д. №884/2003 год. на ВКС, ІІ Т. О., решение №376 от 13.05.2004 год. по гр.д. №1659/2003 год. на ВКС, І Т. О., решение №22 от 25.01.2006 год. по т.д. №83/2003 год. на ВКС, ІІ Т. О., решение №528 от 08.07.2005 год. по т.д. №17/2005 год. на ВКС, І Т. О.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./, е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него, преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол, като при това основанията за селекция са различни от основанията за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Префразираните от касатора доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила/чл.154, ал.1 ГПК/ при проведеното оспорване на представената от него “заявка за свинска разфасовка” от 27.04.2007 год., не представляват основания за допускане на касационно обжалване. Същото се отнася и до сочения като съществен процесуалноправен въпрос за разпределяне на доказателствената тежест във връзка с първоначлния иск. Доводите на касатора, че приетата от въззивния съд липса на възражения по фактурите за закупуване на стоката, чиято цена е предмет на първоначалния иск, не е съобразена с направеното от него във въззивната му жалба възражение за това, също не представлява формулиране на общото основание за достъп до касационно обжалване. Тези му твърдения са свързани както с възприемането от Великотърновския апелативен съд на конкретната фактическа обстановка, така и с навежданите от касатора оплаквания за допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, каквито представляват и тези за необсъждане на доводите и възраженията на жалбоподателя, които са относими към евентуална неправилност на решението, но не и към основанията за допускането му до касационно обжалване.
Не представляват такова основание и соченият като съществен правен въпрос този за дължимата грижа от касатора, която Великотърновският апелативен съд е приел, че трябва да положи, в качеството му на ищец по насрещния иск, като вложи в производството заявеното от ответника по същия иск- “Е” Е. , но не получено от него месо. Относимостта на нормата на чл.328 ТЗ, регламентираща възможностите на продавача при забава на купувача за получаване на стоката, както и на тази на чл.302 ТЗ за дължимата грижа на страната по търговска сделка към конкретния казус, представляват основание за твърдяна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, поради сочени нарушения на материалния закон. ВКС би могъл да се произнесе по тяхната основателност едва във фазата на разглеждане на касационната жалба по същество, която обаче следва тази по допускането й до касационно обжалване. Основанията за достъп до касационно обжалване, са изчепателно изброени в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и са различни от тези за неправилност, съдържащи се в чл.281, т.3 ГПК.
Сочената съдебна практика също не подкрепя подържаното допълнително основание за допускане на касационно обжалване- разрешаване на правните въпроси от значение за изхода на конкретното дело в противоречие с практиката на ВКС. Представените съдебни решения третират принципния въпрос за разпределяне на доказателствената тежест съобразно правилото, че всеки е длъжен да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Правнорелевантна би била само практиката, доказваща противоречивото разрешаване на конкретните правни въпроси от значение за изхода на делото. Още повече, че са представени и инстанционни решения, за които няма данни да са влезли в сила, и определения постановени от ВКС по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК, които не формират сила на пресъдено нещо.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение №52 от 26.03.2009 год. по в.гр.д. №679/2008 год. на Великотърновски апелативен съд .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДЕСДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: