О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 801
София, 30.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 17.12. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №735/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от ”Е”А. гр. С. с вх. №3688/16.06.2009 год. на Пловдивския апелативен съд против решение №120 от 14.05.2009 год. по д. №258/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №77 от 23.01.2009 год. по т.д. №95/2008 год. на Смолянския окръжен съд.
Ищецът “К” О. гр. П. е предявил против касатора в настоящето производство “Е” А. иск, квалифициран от съда като такъв с правно основание чл.71 ТЗ, с който се иска да бъде обявено за нищожно решението на съвета на директорите/СД/ на ответното дружество от 05.06.2006 год. за увеличаване на капитала с 300 000 лв. чрез издаване на нови 30 000 бр. акции, под условие че бъдат записани изцяло от “Б“ ООД. Ищецът е подържал, че това решение на СД на „Е” А. е нищожно, защото е взето извън компетентността му. Евентуално е подържал да бъде отменено като незаконосъобразно, защото е взето в противоречие на чл.196, ал.1 във вр. с чл.194 ал.1 и 4 ТЗ, тъй като липсва решение на общата събрание за ограничаване на предимственото право на акционерите за закупуване на новите акции, каквото решение е необходимо и при увеличаване на капитала по решение на УС в хипотезата на чл.196, ал.1 във вр.с ал.3 ТЗ.
С решение №77 от 23.01.2009 год. по т.д. №95/2008 год. на Смолянския окръжен съд е прието, че увеличаването на капитала по чл.196, ал.1 ТЗ по решение на СД може да се извърши само при спазване императивната норма на чл.194, ал.4 ГПК, т.е увеличаването на капитала от управителният съвет, съответно съветът на директорите в продължение на пет години от възникване на дружеството може да се извърши, само ако тези органи са овластени с решение на общото събрание да изключат или ограничат предимственото право на акционерите на изкупуване на нови акции. Такова решение на ОС на ответното акционерно дружество липсва, поради което процесното решение на СД от 05.06.2006 год. за увеличение на капитала на основание чл.196, ал.1 ГПК е нищожно, като взето извън пределите на компетентността на този орган на дружеството, независимо, че в чл.9 б.”б” от У. на дружеството „Е” А. от 17.03.2009 год. има овластяване на СД не само за вземане на решение за увеличаване на капитала, но и за ограничаване на предимствените права на акционерите.
С обжалваното решение №120 от 14.05.2009 год. по д. №258/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, са възприети изводите на първоинстанционния съд, че поради липса на решение на общото събрание на акционерите на ответното дружество „Е” А. , не е налице хипотезата за увеличаване на капитала на основание чл.196, ал.3 ТЗ. Прието е, че С. на директорите може да изключи или ограничи предимственото право на акционерите по чл.194, ал.1 ТЗ, само ако е овластен с решение на общото събрание, взето с мнозинство 2/3 от гласовете на представените акции. За да стигне до този си извод Пловдивският апелативен съд е изтълкувал и приложил нормата на чл.196, ал.3 ТЗ в сега действащата й редакция, изм с ДВ.бр.66 от 12.08.2005 год., в която е отпадала възможността за такова овластяване на СД с устава на дружеството.
Касаторът подържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281, т.2 и 3 ГПК. Твърди, че е допуснато нарушение на материалния закон- чл.196, ал.3 във вр. с чл.194, ал.1 и 4 ТЗ, като подържа, че решение на управителния орган на акционерното дружество за увеличаване на капитала по чл.196, ал.1 ТЗ може да се вземе, ако това изрично е предвидено в устава. Съпътстващото го в известни случаи ограничаване предимственото право на акционерите за изкупуване на нови акции е възможно да се извърши с решение на СД, р.п. на УС, само ако в устава има изричен текст с такова овластяване или с решение на ОС. Твърди, че неправилно Пловдивският апелативен съд е определил за приложим чл.196, ал.3 ТЗ в сега действащата редакция, а не тази на ДВ бр.84 от 2000 год., съобразно която УС може да изключи правото на акционерите по чл.194, ал.1 ГПК и ако е овластен от У. , какъвто е процесният случай. Подържа, че той е заварен от новия материален закон, поради което следва да се уреди по отменената редакция на чл.196, ал.3 ТЗ,ДВ бр.84/2000 год.ставът на „Е” А. , с чл.9 б.”Б” от който се овластява СД да взема решения за ограничаване правата на акционерите по чл.194,ал.1 ТЗ, е от 17.03.2003 год. и към момента на вземане на решението на СД, с което се ограничава това право- 05.06.2008 год., предвиденият в чл.196, ал.1 ТЗ петгодишен срок за увеличаване на капитала, начиная от възникване на дружеството, не е бил изтекъл. Настъпилата законодателна промяна с изменението на чл.196, ал.3 ТЗ, направено с ДВ бр.66/12.08.2005 год., няма приложение към заварени случаи, тъй като регламентира материалноправни отношения. Подържа, че решението е постановено и в противоречие на чл.75, ал.2 ТЗ, съгласно който и съобразно т.1 на ТР1-2002 год. нищожни са само решения на ОС на дружествата, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда. Твърди, че неправилно съдът е приел, че искът е с правно основание чл.71 ТЗ, защото с този иск се защитава правото на членство, а не евентуално нарушеното отделно членствено право, което може да се защити с установителния иск по чл.97, ал.1 ТЗ. Счита, че в случая не са накърнени съставните членствени права, а евентуално би могло да бъде нарушено отделното членствено право на акционера да участва при вземане на решение за увеличаване на капитала. Това право може да бъде защитено с установителен иск за признаване по отношение на ответното акционерно дружество на правото на акционера да участва при вземане на решението за увеличаване на капитала и да му бъде признато правото да запише съответен брой от новоемитираните акции. В изложението към касационната жалба по смисъла на чл.284, ал.3 ГПК като основания за достъп до касационно обжалване подържа следните правни въпроси обусловили изхода по конкретното дело: 1/ Действието на материалния закон във времето и по-точно към заварени правоотношения или в конкретния случай нормата на чл.196, ал.3, изм. С ДВ бр.66/12.08.2005год. следва ли да се прилага към завареното според касатора правоотношение, тъй като уставът, с който се овластява СД да взема решение за увеличаване на капитала и за ограничаване предимственото право на акционерите за изкупуване на новите акции, е от 17.03.2009 год., а решението на СД за увеличаване на капитала е от 05.06.2006 год., преди изтичане на петгодишния срок по чл.196, ал.1 ТЗ. Подържа, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, като в подкрепа на доводите се представя решение №1806 от 02.01.2003 год. по гр.д. №2048/2001 год. на ВКС, ІІІ Г. О., решение №2141 от 13.02.2002 год. по гр.д. №310/2001 год. на ВКС, ІІІ Г. О. и ТР 1-2002 год. на ОС на ГК. Като допълнително основание за селектиране на касационната жалба по този въпрос сочи и значението му за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото; 2/ може ли решение на дружествен орган, различен от върховния му орган-ОС на дружеството, да бъде прогласено за нищожно. Подържа, че този въпрос е разрешен в противоречие с ТР 1-2002 ОСГК.; 3/тълкуване на разпоредбата на чл.196, ал.3 ТЗ. В случая липсва реална промяна в състава на акционерите, той е същият, който е взел решението, залегнало в устава на дружеството за ограничаване на предимствените права на акционерите- т.е.приемането на т.9 б.”б” от устава е извършено от общото събрание на дружеството в същия състав, в който следва да се вземе и решението за ограничаване правата на акционерите по чл.194, ал.1 ТЗ. Като допълнително основание за селектиране на касационната жалба сочи правилното прилагане на закона, както и за развитие на правото; 4/ . Може ли да се иска прогласяване за нищожно на решение на орган на дружеството, поради евентуално противоречие със закона. Този процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с ТР1-2002 год. ОС на ГК;5/ М. ли искът с правно основание чл.71 ТЗ да има за предмет прогласяване на нищожност на решение на орган на дружеството, различно от ОС. Касаторът подържа, че този процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с посоченото ТР и има значение за правилното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът оспорва касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
По наличието на основанията за допускане на касационно обжалване.
1/Първият поставен въпрос за действието на нормата на чл.196, ал.3 към конкретното правоотношение е от значение за изхода по конкретното дело, но не е доказана подържаната противоречива съдебна практика. Приложените съдебни решения са по други, съвсем различни трудовоправни казуси. Налице, обаче, е второто подържано допълнително основание за селектиране на касационната жалба, а именно това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Разрешаването на поставения в т.1 правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
2/Разрешаването на втория поставен въпрос за възможността решение на дружествен орган, различен от ОС, да бъде прогласено за нищожно, също е от значение за изхода на делото. При него обаче, не са налице допълнителните основания за достъп до касация, а именно подържаното противоречие с ТР1-2002–ОСГК. В това тълкувателно решение е разгледан въпросът за квалифициране на порочните решения на общото събрание на дружеството, а не и на другите му органи, поради което така поставеният въпрос не обуславя допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
3/Не представлява формулиране на правен въпрос, от значение за изхода на конкретното дело и поставеният от касатора въпрос №3 за тълкуване на разпоредбата на чл.196, ал.3 ТЗ. От допълнителните разяснения към този въпрос става ясно, че касаторът иска обсъждане на конкретната фактическа обстановка във връзка със състава на общото събрание на акционерите, приели устава на ответното дружество, и този на общото събрание, което съобразно закона следва да вземе решение за увеличаване на капитала и ограничаване предимственото право на акционерите/чл.194, ал.1 ТЗ/. Материалноправните и порцесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото са тази, които са обусловили правните изводи на съда, включени в предмета на делото, индивидуализирани от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Всички останали въпроси, свързани с конкретното възприемане на фактите и обстоятелствата по делото, не представляват това общо, посочено в чл.280, ал.1 ГПК основание за достъп до касационно обжалване. Върховният касационен съд е съд по право, поради което не е в неговата компетентност да обсъжда конкретните факти и обстоятелства, събрани от въззивната инстанция. Липсата на това общо, водещо основание за селектиране на касационната жалба, само по себе си е достатъчно, за да не се обсъжда наличието на сочените допълнителни такива.
4/Четвъртият поставен правен въпрос за възможността да се иска прогласяване за нищожно решение на орган на дружеството, поради евентуално противоречие със закона, не е обусловил конкретните правни изводи по делото, поради което не може да се квалифицира като общото основание за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Решението на С. на директорите от 05.06.2009 год. на „Е” А. е обявено от съдилищата за нищожно не поради нарушение на закона, а защото е прието, че
този орган на дружеството е действал извън своята компетентност.
5/Петият поставен от касатора процесуалноправен въпрос за възможността чрез иск с правно основание чл.71 ТЗ да се релевира прогласяването на нищожност на решение на орган на дружеството, различно от ОС е от значение за изхода по конкретното дело. Не е налице подържаното допълнително основание за противоречие с ТР1-2002-ОСГК по посоченото по-горе съображение, но е налице подържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 , а именно значение на поставения въпрос за правилното приложение на закона, както и за развитие на правото.
Съобразно изложеното дотук обжалваното въззивно решение ще следва да се допусне до касационно обжалване по първия е петия от поставените правни въпроси.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №120 от 14.05.2009 год. по д. №258/2009 год. на Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора „Е” А. , гр. С. на основание чл.18, ал.2, т.2 във вр. с чл.3 от Т. за държавните такси да внесе и представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв в едноседмичен срок от съобщението да внесе.
След представяне на вносния документ делото да се докладва дна председателя на І Т. О. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: