О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
София, 30.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 19.12. две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №559 /2008 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод подадена касационна жалба от “С” АД гр. В. против решение №112 от 10.06.2008 год. и Д. такова с №152 от 07.08.2008 год., двете по в.т.д. №135/2008 год. на Варненския апелативен съд в частта, с която е отменено решение №10 от 04.01.2008 год. по г.д. №783/2007 год. на Варненския окръжен съд, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от С. О. Щ., в качеството му на акционер, притежаващ 4 000 броя поименни акции с право на глас от капитала на ответното дружество, касатор в настоящето производство, иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решението на общото събрание на акционерите в ответното търговско дружество “С” АД гр. В., проведено на 17.08.2007 год. по т.6 от дневния ред- определяне възнаграждение на членовете на С. на директорите за минал период чрез придобиване на акции на дружеството за сметка на фонд”Р” и в съответствие с това се взема решение за увеличаване на капитала, както и в частта, с която на основание чл.208 ал.1 ГПК, отм. така предявеният иск е уважен от апелативния съд и е отменено решението на общото събрание на акционерите по т. 6 от дневния ред. Решенията на Варненския апелативен съд по посоченото по-горе въззивно дело са обжалвани и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са отменени решенията на същото общото събрание на акционерите в ответното акционерното дружеството по т.2 от дневния ред-приемане на годишните финансови отчети на дружеството за 2002-2006 година.
Касаторът “С” АД гр. В. твърди, че въззивното решение в обжалваните му части е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон-чл.38 от Закон за счетоводството и чл.42 от Закона за задълженията и договорите. Подържа, че нормите на ЗСч. по отношение задължителната проверка на годишните счетоводни отчети са специални по отношение тези, съдържащи се в ТЗ. Съобразно чл.38, ал.2,т.4 ЗСч. годишният финансов отчет на акционерното дружество подлежи на независим финансов одит от регистрирани одитори, което законово изискване е спазено при изготвянето на годишните счетоводни отчети за 2002-2006 година. Назначаването на експерт счетоводител от съвета на директорите, а не от общото събрание съобразно чл.248, ал.1 ТЗ, е действие без представителна власт по смисъла на чл.42 ЗЗД, което може да бъде санирано.
Касаторът подържа като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Твърди, че същественият правен въпрос представлява преценката за законосъобразност на решенията на общото събрание на акционерното дружество, която следва да се извърши съобразно специалните норми на ЗСч. и ЗЗД, а не както въззивният съд е приложил общите на ТЗ, и която преценка е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касационната жалба С. Щ. я оспорва, като навежда довода, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, защото не са налице законовите предпоставки за това, съдържащи се в чл.280 ГПК, а приложената от Варненския апелативен съд забрана само отделни акционери, в случая членове на С. на директорите, да запишат новите акции при увеличаване на капитала, съдържаща се в нормата на чл.197, ал.3 ТЗ, е ясна и не се нуждае от тълкуване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/арг. от чл.286, ал.1, т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Не е налице подържаното от касатора основание за допускане касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд.
Касатора “С” АД гр. В. не е формулирал точно и мотивирано същественият материалноправен или процесуален въпрос, който да е разрешен при наличие на допълнителните основания за касационно обжалване, съдржащи се в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Сочените от него нарушения на материалния закон- чл.38 ЗСч. във вр. с чл.248, ал.2 ТЗ представляват твърдяно основание за неправилност на обжалваното въззивно решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, а не и основание за допускането му до касационно обжалване. Подържаната от касатора нужда от изясняване въобще на съотношението между нормите на ЗСч., определени от жалбоподателя като специални към нормите на ТЗ, не представлява разрешаване на съществения правен въпрос, което е основното, водещо основание за допускане касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Самият касатор навсякъде се позовава на нарушение в преценката за законосъобразност на решението на общото събрание на акционерите, поради нарушаване прилагането на специалния към общия закон, което твърдяно нарушение представлява нарушение в правоприлагането въобще, докато същественият правен въпрос е винаги конкретен. Произнасянето на съда по правото или правоотношението, съобразно предявеното искане, въз основа на сочения от ищеца фактически състав, представлява произнасяне по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос. В случая същественият материалноправен въпрос е приетото от въззивния съд съотношение между неизпълнение на ежегодното задължение на съвета на директорите, съответно на управителния съвет, за съставяне на годишен финансов отчет за изтеклата календарна година и предоставянето на този отчет на избран от общото събрание експерт-счетоводител, и приетите с т.2 от дневния ред на общото събрание на акционерите в “С” АД гр. В., проведено на 03.07.2007 год., годишни финансови отчети за периода 2002-2006 година. Другият съществен материалноправен въпрос е допустим ли е приетият от събранието начинът на определяне възнаграждението на членовете на съвета на директорите чрез придобиване само от тях на нови акции за сметка на фонд “резервен” и взето решение за увеличаване на капитала.
Не е налице и подържаната допълнителна предпоставка за допускане касационно обжалване- тази по т.3 на ал.1 на чл.180 ГПК. В тази точка законодателят е посочил едно единствено основание за допускане на касационно обжалване, а именно същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и развитието на правото. Водеща е втората комулативна предпоставка- разрешението му да е от значение за развитие на правото. А такова би било налице, когато правните норми са неясни, когато чрез тълкуването им би се разкрило тяхното несъвършенство и противоречие или би се попълнила съществуваща законова празнота. Нормата на чл.248 ТЗ, регламентираща задължението на общото събрание за назначаване на експрет-счетоводител, който да проверява годишния финансов отчет, е ясна и не се нуждае от тълкуване. Посоченото в алинея втора на същата норма субсидиарно приложение на ЗСч. също не се нуждае от тълкуване, защото тя не е в противоречие с общите норми на ТЗ, а ги допълва. В нормата на чл.38 ЗСч. са посочени кои финансови отчети подлежат на независим финансов одит от регистрирани одитори /какъвто е и процесният годишен финансов отчет на акционерното дружество/, докато в ТЗ с нормата на чл.248, ал.1 е определен органът на дружеството, който назначава тези одитори, а с нормата на чл.251, ал.3-правомощията на общото събрание за приемане на одита, както и задължителна предпоставка за приемането му, а именно извършената проверка на годишния финансов отчет от експерт-счетоводител.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №112 от 10.06.2008 год. и Д. такова с №152 от 07.08.2008 год., двете по в.т.д. №135/2008 год. на Варненския апелативен съд, по касационна жалба от “С” АД гр. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: