Определение №469 от 16.6.2010 по ч.пр. дело №457/457 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 469
 
София, 16,06, 2010 година
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, първо   търговско отделение, в закрито заседание на 10.06. две хиляди и десета година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
                                                     ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                            
                                                                           МАРИАНА КОСТОВА
 
 
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №457/2010  година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3,т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Б” ЕООД гр. С. с вх. №70582/16.12.2009 год.на Софийския градски съд, срещу определение от 27.11.2009 год. по гр.д. №10101/2009 год. на Софийския градски съд, ГК, ІІ „А” въззивен състав, с което след отмяна на определение от 29.07.2009 год. по ч.гр.д. №38247/2009 год. на Софийския районен съд, 39 състав, с което на основание чл.490 ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ иск на настоящия частен жалбоподател срещу „М” А. чрез налагане възбрана върху недвижим имот, собственост на ответника, по реда на чл.278, ал.2 ГПК, е отхвърлена молбата на частния жалбоподател „Б” ЕООД за обезпечение на бъдещ иск, предявен от „Б” ЕООД срещу „М” А. за присъждане на сумата 3 500 евро, представляваща част от неустойка по предварителен договор за продажба. Въззивният съд е приел, че цената на възбранения имот надхвърля два пъти и половина претендираната сума, поради което би се стигнало до неоправдано засягане правната сфера на длъжника.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличие на всички основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
Частната жалба е процесуално недопустима.
Определенията на съда по обезпечение на иска/чл.396, 1 ГПК/, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки/чл.402, ал.2 ГПК/ подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд, а не и при произнасянето му като втора инстанция по частни жалби срещу определения на първоинстанционния съд. С тези определения съдът не се произнася по същество на други производства по смисъла на чл.274, ал.3,т.2 ГПК, защото те имат привременен съпътсващ характер. Обезпечението на иска е средство за защита срещу евентуално осуетяване на съдебната защита на съдебно потвърденото или срещу съдебно отречено право. Характерът на това производство не е променен с влизане в сила на ГПК/ ДВ бр.59/20.VІІ.2007 год., поради което т.6 на ТР №1-2001 год. на ОС на ГК и ТК не е загубило сила. Прокламираното с нея двуинстанционно разглеждане на посочените по-горе определения на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт.
С нормата на чл.274, ал.3 ГПК изчерпателно са посочени определенията, които подлежат на касационно обжалване. По изложените по-горе съображения определенията на съда по обезпечение на иска, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки, не са сред тях, поради което неправилно постановената от Софийския градски съд обжалваемост не създава инстанционен контрол, който не е допуснат от закона.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Б” ЕООД гр. С. срещу определение от 27.11.2009 год. по гр.д. №10101/2009 год. на Софийския градски съд, ГК, ІІ „А” въззивен състав.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top