О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
София, 30,06, 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 03.06.две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 122 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадени касационна жалба от ”Х” О. , гр. Б., ч. а. Ю срещу Решение №144 от 11.11.2009 год. по в.гр.д. №242/2008 год. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №36 от 01.02.2008 год. по гр.д. №1672/2007 год. на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора при условие на обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл.55, ал.1,хипотеза 1 ЗЗД против Е. „З” гр. Б. и против „Г” О. , гр. Б.. Настоящият касатор в исковата си молба твърди, че при ревизия в счетоводството му е установено, че е извършил плащане по издадени фактури от ответниците по незаявени и недоставени масла и горива. Бургаският районен съд е отхвърлил предявените искове, като е приел, че плащането по процесните фактури не е без правно основание, защото те са осчетоводени в счетоводствата на двете страни по делото и по тях е ползван данъчен кредит. Дори и да са били подписани от лице без представителна власт, неговите действия са потвърдени по смисъла на чл.301 ТЗ. Бургаският окръжен съд с обжалваното решение е споделил изводите на районния съд, че извършените от ищеца плащания не са без основание, извършените действия без представителна власт са потвърдени, защото оспорването им ч. исковата молба на 23.05.2007 год., е направено след извършено преди това плащане на 11.11.2005 година. Изложил е и допълнителни мотиви, че поради липса на оспорване редовността на водените от ответниците счетоводства, на основание чл.55, ал.1 ТЗ счетоводните записвания могат да бъдат ползвани като доказателства за сключените търговски сделки.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД, ,тъй като е платил без основание – при липса на доставена от ответниците стока. Подържа и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разпределяне на доказателствената тежест, защото ответните дружества е следвало да докажат положителния факт на заявена и доставена стока. Сочи , че те не са провели такова пълно и главно доказване. Развива оплаквания за неправилно приложение презумпцията на чл.301 ТЗ, защото с осчетоводяване на фактурите, изписването на горивото като разход и ползването на данъчен креди,т касаторът-ищец не е потвърдил действията, извършени без представителна власт.
Като основание за достъп до касация подържа това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Формулира следните правни въпроси: в какъв срок следва да се извърши противопоставянето от търговеца, кога е налице узнаване от него за извършената сделка без представителна власт, както и предявяването на иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД представлява ли „противопоставяне по смисъла на чл.301 ТЗ”, разрешаването на които счита, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това срещу решение,подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, поради връзката между отделните искове/, поради което е процесуално допустима.
Ответниците оспорват касационната жалба, претендират разноски, но не са представили доказателства за направени такива пред настоящето производство.
Поставените от касатора правни въпроси не представляват общото правно основание за достъп до касация, посочено в чл.280, ал.1 ГПК. То се съдържа в предмета на иска, инидивуализиран от ищеца ч. основанието и петитума на иска и е обусловил конкретните правни изводи на съда. Формулираните от касатора въпроси са относими към конкретното приложение на презумпцията на чл.301 ТЗ, съгласно която при действия без представителна власт, ако търговецът не се е противопоставил веднага след узнаването им, той е ги е потвърдил. Кога е настъпило узнаването и дали и как търговецът се е противопоставил веднага на извършеното действие е въпрос на възприемане на конкретната фактическа обстановка, която не е предмет на установяване в касационното производство. Поставеният въпрос дали исковата молба с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД представлява такова „противопоставяне” също не е обусловил изхода по делото, защото въззивният съд е приел, че тя е предявена далеч след приемане на действията без представителна власт ч. извършеното плащане по тях.
Липсата на общото основание за достъп до касация само по себе си е достатъчно основание обжалваното въззивно решение да не бъде допуснато до касационен контрол. Не е налице и допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото по презумптивното потвърждаване от търговеца на действия, извършени без представителна власт, има изключително богата съдебна практика. Нормата на чл.301 ТЗ е ясна и категорична и не се нуждае от изправително тълкуване.
Съобразно изложеното дотук обжалваното въззивно решение на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска до касационен контрол, а в полза на ответниците не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за извършването им.
От ответниците Е. „З” гр. Б. и „Г” О. , гр. Б. е постъпила „касационна жалба” срещу въззивното решение в частта, с която не са им присъдени направените от тях разноски с оглед изхода по делото. Тъй като нормата на чл.70, ал.1, ГПК, отм. не е възпроизведена в сега действащия ГПК/ДВ бр.59 от 20.07.2007 год./, а решението, имащо характер на определение в частта за разноските, може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото решение, поради недопускането му до касационен контрол, т.н. „касационна жалба” на ответниците ще следва да бъде върната на Бургаския окръжен съд за разглеждането й по чл.248, ал.1 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №144 от 11.11.2009 год. по в.гр.д. №242/2008 год. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ВРЪЩА подадената от Е. „З” гр. Б. и „Г” О. , гр. Б. жалба” с вх. №16387/09.12.2009 год. на Бургаския окръжен съд за произнасяне на основание чл.248, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: