О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 769
София, 22.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 17.12 . две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 732/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от “Е” Е. гр. В. с вх. №893 от 23.02.2009 год. на Варненския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 20.02.2009 год. против решение №13 от 10.01.2009 год. по в.гр.д. №475/2008 год. на Варненския апелативен съд, ГО, с което е оставено в сила решение от 24.10.2007 год. по т.д. №212/2007 год. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против ответника “В”О. , гр. В. иск, квалифициран от съда като такъв с правно основание чл.228 във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за предаване държането на блок 15, 24-ти подрайон гр. В.. Ищецът твърди в исковата си молба, че на основание чл.2 от Договор за изпълнение на “ремонт” на блока, сключен на 15.07.2002 год. между него, в качеството му на изпълнител, и Т. университет В. , в качеството на възложител, този блок, представляващ студентско общежитие, му е предоставен под наем за срок от 9 години и седем месеца, срещу извършения от него ремонт/чл.9 от Договора/. Ответникът го лишава от така посоченото негово право да стопанисва блока, поради което моли да бъде осъден да предаде държането му. Окръжният съд е отхвърлили иска, поради липса на облигационна връзка между ищеца и ответника, който не е страна по договорите, от които черпи права ищецът. С решение №33 от 18.02.2008 год. по гр.д. №540/2007 год. на Варненския апелативен съд, това решение е обезсилено, поради ненадлежното упражняване право на иск- противоречие между основанията и петитума на предявения иск. С решение №665 от 09.10.2008 год. по т.д. №277/2008 год. на ВКС на РБ, ІІ Т. О. е отменено въззивното решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. ВКС е приел, че искът е допустим, като е дал указания на съда, след като съобрази характера на сключените договори, от които страните черпят активна и пасивна легитимация, с оглед тяхната действителност “да реши въпроса за противопоставимостта на правата на страните и кой от тях има по-големи права относно ползването на имота”. С обжалваното решение №13 от 10.01.2009 год. по в.гр.д. №475/2008 год. на Варненския апелативен съд, изхождайки от характера на договора за наем, предявеният иск е отхвърлен, поради факта, че ответникът не е страна по възникналото правоотношение на основание сключения между него и възложителя- Т. университет В. Договор за “Р” .
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че при новото разглеждане на делото, въззивният съд не се е съобразил с изричните указания на ВКС, дадени в отменителното решение. Въззивният съд на практика на две различни основания- неоснователност и недопустимост на иска отхвърля претенцията на ищеца, без да обсъди представените договори, от които страните черпят права, както и не се е произнесъл по доводите на касатора в настоящето производство за нищожност на Договора за поръчителство и допълнителното споразумение към него, на основание на които ответникът полза имота.
В изложението си към касационната жалба по смисъла на чл.284, т.3 ГПК като съществен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК в редакцията преди обявяване с решение№4 на Конституционния съд от 2009 год.,ДВ бр.47 от 2009 год. на разпоредбата за противоконституционна относно думата “съществен”, сочи “защитата на правата на наемателя, регламентирани в чл.230 и сл. ЗЗД”. Счита, че “след като наемателят има право да изиска от наемодателят да предаде държането на вещта, при неизпълнение на това договорно задължение на наемодателя с аргумент на по-силното основание, то преминава върху всяко трето лице, което държи процесната вещ. Подържа също така, че след като с отменителното си решение ВКС се е произнесъл по активната и пасивна легитимация на страните, това решение само по себе си представлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за достъп до настоящата касация. Твърди, че несъобразяването на Варненския апелативен съд със задължителните указания на ВКС, дадени в отменителното му решение, е самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът оспорва основанията за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване, а именно да бъде формулиран точно и мотивирано конкретния правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, както задължава чл.284, ал.3, т.1 във вр. с ал.1, т.3 ГПК. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Общо сочената защита на правата на наемателя по чл.230 и сл. ЗЗД не представлява такъв въпрос, защото и не е съобразен с конкретните права на страните по сключените договори. Преповтаряните доводи за неправилност на решението, съдържащи се в изложението към касационната жалба по смисъла на чл.284, ал.3,т.1 ГПК, не представляват посочване нито на основното основание за допускане до касационно обжалване, нито на допълнителните такива.
Не са формулирани и допълнителните основания за достъп до касация, изчерпателно изброени в чл.280, ал.1-3 ГПК. Не съобразяването със задължителните указания по приложение на закона, дадени от ВКС в отменителното му решение, представлява допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила- чл.218з, ал.1 ГПК, отм., което е основание за неправилност на обжалваното решение, но не и за допускане на касационно обжалване. То не доказва наличието на противоречива съдебна практика с решенията на въззивния съд, представляваща основание за допускане на касационно обжалване, защото не формира сила на пресъдено нещо, мотивите не се ползват с такава, а и евентуалното противоречие трябва да бъде установено не между актове, постановени по реда на инстанционния контрол.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №13 от 10.01.2009 год. по в.гр.д. №475/2008 год. на Варненския апелативен съд, ГО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: