О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
София, 14.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 03.12 . две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 703/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от Е. Х. А. от гр. С. чрез адв. Г с вх. №3080 от 16.04.2009 год. на САС против решение №208 год. по гр.д. №1030/2008 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, с което по реда на чл.196 и сл. ГПК е отхвърлен предявеният от касатора против З. “Б”- София иск с правно основание чл.407 ал.1 ТЗ, отм. за сумата 50 000 лв., обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от претърпяно ПТП, настъпило на 16.01.2005 год. по вина на водач на автомобил, застрахован със застраховка “гражданска отговорност”. Първоначално още Софийският градски съд е отхвърлил иска, но го е квалифицирал като такъв за претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултата на настъпил ексцес, установен с решение на ТЕЛК № 0* от 28.03.2006 год., с което за срок от една година на касатора-ищец е определена 50% трайно намалена работоспособност. Счел е, че не е доказано влошаване на здравословното състояние на ищеца след подписване на споразумението между страните от 18.10.2005 год. по щета №4710050505/2005 год., заведена в ЗПАД”Б” А. , с което му е определено обезщетение в размер на 50 000лв. С обжалваното решение Софийският апелативен съд, след отмяна на първоинстанционното решение, отново е отхвърлил иска, като е приел, че той не е предявен за ексцес, а претърпените неимуществени вреди са определени със сключената между страните спогодба-чл.365 ЗЗД, с която те са уредили трайно и окончателно всичките претенции за обезщетение за вреди от претърпяното ПТП.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че освидетелстването му пред ТЕЛК с посоченото Е. решение № 0* от 061 от 28.03.2006 год. е във връзка с влошеното му здравословно състояние- 50% загубена работоспособност. Навежда и довод за нарушаване на материалния закон- чл.52 ЗЗД, защото съобразно изключително тежкото му здравословно състояние, невъзможността за пълното му възстановяване, принципът за справедливо обезщетение обуславя основателността на предявения иск. В изпълнение на дадените с разпореждане от 21.04.2009 год. указания на Софийския апелативен съд да посочи основанията за селектиране на касационната жалба, с изложение от 16.05.2009 год. по смисъла на чл.284, ал.3 ГПК касаторът чрез адв. Г подържа, че с оглед цената на иска е разрешен спор със съществен материален интерес. Този твърдян от касатора интерес го обосновава и с правилното приложение на нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД. Допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК мотивира с постановяването на обжалваното въззивно решение в противоречие с ППВС№4/1986 год., погрешно посочена, вероятно се има пред вид 1968 г., и ППВС №4/1975 год., а за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – разрешаване на правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, сочи въпроса “дължи ли се обезщетение за ексцес, след като между страните има подписано споразумение, уреждащо отношенията им.”
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.,/ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Те са различни от основанията за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
Касаторът не е посочил основното водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулира материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Неправилно касаторът чрез защитата си е посочил значителния размер на иска като значим правен въпрос. Имущественият интерес по касационната жалба колкото и да е значим, не обуславя значимостта на материалноправния въпрос, по който се е поизнесъл съдът. Общото основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е разрешаването на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Цената на иска не определя значимостта на правния въпрос, разрешен с обжалваното решение. Разрешеният материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за изхода на делото, защото е обусловил правните изводи на съда. Произнасянето на съда по спорното право или правоотношение, индивидуализирани от ищеца и чрез предявеното искане, представлява именно произнасяне по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Размерът, в който е предявен искът за претендираното обезщетение за претърпените неимуществени вреди, макар и включен в предмета на спора чрез цената на иска, не обуславя крайния изход по делото и оттам не е значим за правния спор. Позоваването на постановленията на Пленума на ВС на РБ, третиращи основни въпроси от непозволеното увреждане, както и принципа за справедливостта на обезщетенията, също не доказват конкретното разрешаване на правен въпрос в противоречие с тях.
Не представлява посочване на правен въпрос, значим за изхода на делото и формулираният въпрос “дължи ли се обезщетение за ексцес, след като между страните има подписано споразумение, уреждащо отношенията им”. По смисъла на чл.280, ал.1 ГПК правният въпрос е от значение за изхода на делото, ако е обусловил правните изводи на съда. В случая Софийският апелативен съд е приел, че искът не е предявен за ексцес, а за първоначално обезщетение, което е уредено с подписаното между страните споразумение. Квалифицирането на правното основание е резултат от възприемане на фактическата обстановка и не представлява разрешаване на правен въпрос от значение за изхода на делото. Ако дадената от съда квалификация на спорното право е погрешна, би било налице основание за неговата неправилност, но не и за допускане да касационно обжалване. Така посоченият правен въпрос би бил от значение за изхода на делото, ако Софийският апелативент съд бе приел, че искът е предявен за обезщетение за ексцес и е недопустим поради преклузия на спора с постигнатата между страните спогодба. Не посочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, защото прави невъзможна проверката за наличието на допълнително соченото основание за селектиране на касационната жалба- това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2008 год. по гр.д. №1030/2008 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: