О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
София, 01.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 25.05. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №332 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от “В” О. гр. С., с вх. №6901 от 17.10.2008 год. на Софийския апелативен съд против решение №118 от 18.07.2008 год. по гр.д. №957/2008 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което, след отменително решение №330 от 08.05.2008 год. по т.д. №987/2007 год.на ВКС, ІІ Т. О., е отменено първоначалното отхвърлително въззивно решение и е уважен предявеният от “Л” О. гр. С. против касатора частичен иск с правно основание чл.79, ал.1, предл. последно ЗЗД във вр.с чл.82 ЗЗД в размер на 35 000 щатски долара като част от пълния размер на 63 807.60 щатски долара, представляващи пропуснати ползи, настъпили в резултата на неизпълнение от ответника на сключения на 01.09.2000 год. между ищеца “Л” О. , гр. С., като изпълнител, и “В” ЕО. гр. С., като възложител, договор за изработка на рекламни видоематериали. Ищецът е подържал в исковата си молба, че пропуснатите ползи произтичат от виновните действия на ответника, който в нарушение на забраната на т.2.2 от Договора е възложил изработване на рекламна видеопродукция и на други изпълнители. Размерът на претендираните пропуснати ползи е определил съобразно стойността на цялата изработена продукция за срока на договора от други изпълнители, изчислена по договорените с ответника базисни цени.
Софийският градски съд е отхвърлил иска, като е приел, че ищецът не е доказал идентичност на страните по материалното и процесуално правоотношение. Софийският апелативен съд е оставил в сила първоинстанционното решение по съображения, обаче, че сключеният договор за израбатка на видеопродукция е нищожен, поради противоречие с добрите нрави. В него е заложена средна норма на печалба 456% и ответникът е поел задължение да възлага всичките си видове видеопродукция на ответника. С решение №330 от 08.05.2008 год. по т.д. №987/2007 год. на ВКС, ІІ Т. О., след като касационният съд се е произнесъл по приложението на материалния закон-чл.26, ал.1 ЗЗД с аргумент от чл.297 ТЗ, че сключеният между страните договор за изработка на рекламни видеоматериали не е нищожен, първоначалното въззивно решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд с указания за обсъждане на приетите по делото доказателства, установяващи размера на пропуснатите ползи от ищцовото дружество “Л” О. и преценка на неговия ресурс за изработването на възложените видеоматериали. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд е приел, че ответникът “В” О. гр. С. е нарушил задълженията си по договора да не възлага видеопродукция на други изпълнители, като размерът на пропуснатите ползи е изчислил съобразно уговореният между страните процент на печалба, изчислен съобразно базисните цени по П. към договора.
Касаторът “В” О. гр. С. навежда всичките отменителни основания на чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото е приел за доказани по презумпция твърдените от ищеца пропуснати ползи, като по този начин Софийският апелативен съд не се е съобразил със задължителните указания, дадени от ВКС в отменителното му решение. Твърди, че въззивният съд е нарушил и принципа на равнопоставеност на страните, като е направил подробен анализ и е възприел като “най-правдоподобно, съответстващо на волята на страните” едно от множеството заключения на съдебно-маркова и оценителска експертиза.
Като основания за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол подържа това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът посочва, че същественият материалноправен въпрос, е не произнасянето на съда по направеното възражение за нищожност на сключения договор за изработка на рекламни видеоматериали, поради противоречие на клаузите му с нормите на чл.9, ал.1,т.3 и т.5 на Закон за защита конкуренцията, отм. Като съществен процесуалноправен въпрос сочи приетото за недоказано възражение на касатора, че ищецът не е разполагал с необходимия ресурс за изпълнение на поетите задължения по договора, за изследване на каквито обстоятелства са били дадени указания от касационната инстанция. Подържа, че изводите на съда за неоснователност на това възражение са направени при неправилно разместване на доказателствената тежест и възлагането й върху ответника. Твърди, че разрешаването на така посочените съществени правни въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът оспорва касационната жалба както по основанията за допускането й до касационно разглеждане, така и по нейната основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Соченото от касатора не произнасяне от въззивния съд по релевираната от него недействителност на клаузи от сключения договор за изработване на рекламни видеоматериали на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради противоречие с чл.9, ал.1, т.3 и 5 на ЗЗК, отм. не представява произнасяне по съществен материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./. С тази норма законодателят е въвел принципа на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Основното водещо основание за допускане до касационно обжалване е с обжалваното въззивно решение да е разрешен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос/чл.280, ал.1 ГПК/, които правни въпроси да са разрешени при наличие на допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, изчерпателно изброени от законодателя в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Твърдяното не произнасяне от съда не представлява разрешаване на съществен материалноправен въпрос. Произнасянето по направеното възражение е изискуемо процесуално действие от съда, поради което не извършването му би представлявало евентуално съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващо основание за неправилност на обжалваното решение на основание чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за допускане до касационно обжалване.
Материалноправният въпрос е включен в предмета на спора, очертан ч. основанието и петитума на иска, поради което произнасянето на съда по спорното право или правоотношение, индивидуализирани от ищеца и ч. предявеното искане, представлява именно произнасяне по съществения материалноправен въпрос. В случая като правозащитно средство по предявения иск е направено правоизключващото възражение на касатора за нищожност на сключения договор за изработване на рекламни видеоматериали на основание чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1, т.3 и 5 , ЗЗК, отм. То не се включва в предмета на спора, но ч. него ответникът се стреми да постигне отричане от съда със сила на пресъдено нещо на твърдяното от ищеца право, поради което и при произнасяне по възражението би могло да се разреши съществен материалноправен въпрос. В обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд, обаче, не се е произнесъл по това възражение, както твърди и самият касатор. При това не произнасянето му се дължи на приложение на нормата на чл.218з, ал.1 ГПК, отм., за задължителността на указанията на ВКС, дадени по тълкуване и прилагане на закона, а дали тя е правилно приложена или не, е въпрос по основателността, а не по допускането на касационната жалба.
Не е налице и твърдяното разрешаване на съществен процесуалноправен въпрос за презюмиране размера на претърпените пропуснати от ищеца “Л” О. гр. С. пропуснати ползи, поради разместване на доказателствената тежест. Принцип в гражданския процес е, че всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения/ чл.127, ал.1 ГПК, отм, приложим за въззивиня съд, и чл.154 ГПК, приложим за касационното производство/. Евентуалното нарушаване на този принцип представлява основание за неправилност на обжалваното решение/чл.281, т.3 ГПК/, но не и основание за допускане до касационно обжалване. Съществен процесуален въпрос би бил за съотношението на презумптивните предпоставки спрямо разместването на доказателствената тежест на страните, но такъв нито се формулира, нито се излагат факти и обстоятелства, от които да може да бъде изведен. Изследването на обстоятелствата дали ищецът е разполагал с достатъчно ресурс да изпълнява възложената му поръчка е въпрос на възприемане от съда на конкретната фактическа обстановка, което не представлява произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос.
Липсата на разрешен съществен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос е достатъчно основание за недопускане до разглеждане по същество на подадената касационна жалба. Още повече, че не е налице и допълнително подържаното основание – това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В тази норма законодателят е посочил две кумулативни предпоставки за наличието на това основания- а именно разрешаването на съществения правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като водещо е второто. Разрешаването на съществения правен въпрос би бил от значение за правото при липса на трайно установена съдебна практика, непълнота или вътрешно противоречие на отделни правни норми, които да бъдат отстранени ч. каузалното тълкуване, направено от ВКС. В случая по чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.127, ал.1 ГПК, отм. има изключително много съдебна практика, а и не се налага тяхното изправително тълкуване.
С оглед изхода по делото в полза на ответника разноски не следва да се присъждат, защото не са поискани, нито са представени доказателства за направени такива.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №118 от 18.07.2008 год. по гр.д. №957/2008 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: