Определение №22 от 17.4.2008 по търг. дело №30/30 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 4
 
София, 04.02.2009 година
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, първо   търговско отделение, в закрито заседание на 20.01.  две хиляди и девета  година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
                                                            ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                           
                                                                                  МАРИАНА КОСТОВА
 
 
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 30 /2008  година
Н. производството по делото е образувано по повод искане на “О”АД г. С. на основание чл.278, ал.4 във вр. с чл.250 ГПК за допълване на определение №22 от 17.04.2008 год. по т.д. №30/2008 год. на ВКС, І Т. О. С това определение съставът на І Т. О. е оставил без разглеждане касационната жалба на “ШОК” О. г. К., “А” О. г. К. и “О”АД г. С. с вх. №2814/26.07.2007 год. на Пловдивския апелативен съд против решение №180 от 23.05.2007 год. по гр.д. №601/2006 год. на Пловдивския апелативен съд, втори състав. От синдика на “И”/ИРКГ/ ООД/в несъстоятелност/ е предявен срещу касаторите иск с правно основание чл.646, ал.1 ,т.3 ТЗ за обявяване за нищожни по отношение кредиторите на несъстоятелността Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между “Шок” О. г. К. и “А”О. г. К. на 26.05.2000 год. с нотариален акт №48, том1, рег. №968, нот.д. №56/2000 год. за продажба на бензиностанция, със застроена площ от 74.20 кв.м., заедно с отстъпено право на строеж върху терен от 2 800 кв.м., представляваща имот пл. №5837 в кв. 92 по плана на г. К., и Договор от 17.12.2001 год., сключен между “О” О. г. С., и “А”О. г. К. за увеличение на капитала на “О”О. г. С. с непарична вноска-представляваща същия имот, съгласно Дружествен договор, вписан с вх. №143/05-02.2002 год., акт №23, том 1, парт.7495, 2816,7496 и 7497 на службата по вписвания при КРС, съединен с ревандикационен иск по чл.108 ЗС. С решение от 25.05.2006 год. по гр.д. №109/2003 год. на Кърджалийския окръжен съд са уважени установителните искове за обявяване нищожността на посочените сделки, като е прието, че с тях дружеството в несъстоятелност “И” О. се е разпоредило с вещ и право от масата на несъстоятелността след датата на решението за откриване производството по несъстоятелност и е отхвърлен искът за собственост срещу “О” АД, г. К.. С обжалваното въззивно решение №180 от 23.05.2007 год. по гр.д. №601/2006 год. на Пловдивския апелативен съд, втори състав на основание чл.224, ал.1 ГПК,отм., е обезсилено първоинстанционното решение, в частта, спрямо “Шок”О. г. К. и е прекратено производството спрямо него. Пловдивският апелативен съд е приел, че с постановяване на решение №217 от 09.03.2005 год. по гр.д. №479/2004 год. на ВКС, ТК, с което е оставено в сила решение от 20.11.2003 год. по в.гр.д. №425/2003 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №5 от 10.03.2003 год. по гр.д. №185/2001 год. на Кърджалийския окръжен съд, с което вече е обявена за недействителна извършената продажба между “ШОК” О. г. К. и “А”О. г. К., материализирана в нот.акт №48, том1, рег. №968, нот.д. №56/2000 год. на основание чл.135 ЗЗД, е формирана сила на пресъдено нещо по исканото установяване нищожността на тази сделка спрямо кредиторите в несъстоятелността. В останалата част решението на Кърджалийския окръжен съд е оставено в сила.
С решение от 25.04.2007 год. по гр.д. №301/99 год. на Кърджалийския окръжен съд, влязло в сила на 12.06.2007 год., производството по несъстоятелността на “И” О. е прекратено на основание чл.735, ал.2 ТЗ, поради изчерпване масата на несъстоятелността, без да са изплатени всички задължения и е постановено заличаването му, което е вписано в търговския регистър при КОС още същият ден по партидата на дружеството.
С определение №22 от 17.04.2008 год. по т.д. №30/2008 год. на ВКС, І Т. О. касационната жалба е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, поради липса на правосубектен ответник по касационното производство. По повод подадена частна жалба с вх. №4303/07.05.2008 год. от “О” АД г. С. на основание чл.274, ал.2 ГПК с определение №435 от 10.12.2008 год. по ч.т.д. №211/2008 год. на ВКС, на РБ, ІІ Т. О. е потвърдено определението на тричленния състав на ВКС, І Т. О. Д. е върнато на същия състав за произнасяне по направения пред новия тричленен състав довод за неправилност на обжалваното прекратително определение, поради необходимостта, след констатираната от І Т. О. липса на правосубектност на “И” О. в несъстоятелност, да бъдат обезсилени постановените решения от първата и втората съдебни инстанции.
ВКС, І Т. О. в настоящия състав намира, че искането за допълване на постановеното прекратително определение е основателно. Постановеното прекратяване на касационното производство, без съдът да се е произнесъл с окончателен съдебен акт, е отклонение от типичното развитие на касационното производство. Настъпилото заличаване на юридическото лице на “И” О. по силата на решение от 25.04.2007 год. по гр.д. №301/99 год. на Кърджалийския окръжен съд, влязло в сила на 12.06.2007 год. в хода на касационното производство, по своите правни последици, поради липса на правоприемство в процеса, може да се приравни на смърт на страната-физическо лице по строго лични дела. В тези случаи независимо, че фактите, водещи до десезиране на съда, настъпват в касационното производство, ВКС следва да обезсили постановените решения в предхождащите го две производства.
По изложените дотук съображения постановеното определение №22 от 17.04.2008 год. по т.д. №30/2008 год. на ВКС, І Т. О. е непълно и за правна яснота ще следва да бъде допълнено, като постановените решения от първата и втора съдебна инстанции ще следва да бъдат обезсилени. Обезсилването в този случай не е в резултат на порок на съдебните решения/ например неотстранена констатирана нередовност на исковата молба, вж.т.6, ТР 2-04-ОСГК и ТК/, а последица от последващо отпадане на правото и задължението на съда да постанови решение/арг. от чл.233 ГПК/, поради което не се налага насрочване на делото в открито заседание и актът, с който следва да се произнесе съдът е определение.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
 
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение №22 от 17.04.2008 год. по т.д. №30/2008 год. на ВКС, І Т. О., както следва:
ОБЕЗСИЛВА решение №180 от 23.05.2007 год. по гр.д. №601/2006 год. на Пловдивския апелативен съд, втори състав и решение №103 от 25.05.2006 год. по гр.д. №109/2003 год. на Кърджалийския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до касаторите.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top