О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
София, 06,07, 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 17.06. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 247/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от ЕТ”Л”, гр. С., чрез адвокат М с вх. №9515 от 27.11.2009 год. на Софийския апелативен съд срещу Решение №1258 от 12.10.2009 год. на Софийския апелативен съд, 5 състав ГК, с което частично е отменено Решение №249 от 18.03.2009 год. по гр.д. №105/2007 год. на Софийския градски съд, VІ-то отделение, 8 състав, с което е отхвърлен предявеният от „М” Е. гр. С. срещу касатора-ответник иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 25 000 лв., с която според ищеца, в качеството му на собственик на следния недвижим имот , находящ се в гр. С., ул.”Л” №19, представляващ Клуб-ресторант, състоящ се от подземен етаж с площ от 288.99 кв.м. и партер със застроена площ от 338.59 кв.м. и първи етаж със застроена площ от 107.03 кв.м., ответникът ЕТ”Л”, се е обогатил без основание в резултат на продължилото ползване на имота за периода м.01.07.2007 до 01.08.2007 год. За да отхвърли иска, Софийският градски съд е приел, че ищецът „М” Е. не е доказал прекратяване на сключения между неговия праводател- „В” АД и ответника Е. „Л” наемен договор, поради което последният ползва имота не без основание. Пред въззивното производство жалбоподателят „М” Е. е представил нотариалната покана от наемодателя „В” АД, ведно с разписката за връчването й на ответника, за прекратяване на наемния договор при визираните в чл.6, б.”б” от него условия. Софийският апелативен съд е приел, че наемният договор е прекратен на това основание, на 29.04.2007 год., преди придобиването на имота от ищеца по силата на сключен с наемодателя на касатора договор за покупко-продажба от 15.06.2007 год., материализиран в нот.акт №010, том ІІ, рег. №3732,нот.д. №310/2007 год. на нотариус В. П. , рег. №206, поради което правилата за запазване действието на наемния договор спрямо приобретателя-ищец -чл.237, ал.1 ЗЗД не намират приложение. Софийският апелативен съд е счел, че касаторът ползва имота без основание, поради което дължи на ищеца обезщетение в размер на месечния наем за исковия период, определен от тройна счетоводна експертиза съобразно характера и вида на процесния имот по предназначение, като е осъдил Е. „Л” да заплати на „М”Е. на основание чл.59 ЗЗД сумата 6063 лв.
Касаторът ЕТ”Л”, гр. С. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Навежда и довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото ищецът не е доказал ползването от ответника на процесния имот, т.е. , обогатяването му за чужда сметка. Като основания за достъп до касация подържа допълнителните такива по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, като сочи, че обжалваното решение е постановено в противоречие с т.1 ППл-1-79 ВС на РБ, както и разрешаването на спора в настоящето производство ще е от значение за точното прилагане на закона.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Постъпила е и частна жалба от „М” Е. , гр. С. срещу допълнително определение от 08.12.2009 год. по гр.д. №1364/2009 год. на САС, с което на основание чл.192, ал.4 ГПК настоящият частен жалбоподател е осъден допълнително да заплати на касатора-ответник Е. „Л” сумата 2 500 лв., адвокатски хонорар.
1. По касационната жалба на ЕТ”Л”, гр. С..
Решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е формулиран точно и мотивирано, както го задължава чл.284, ал.3, т.1 във вр. с ал.1, т.3 ГПК, общото основание за достъп до касация. То се съдържа в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславя правните изводи на съда по конкретния спор. Чрез соченото противоречие на обжалваното решение с ППл 1—1979-т.1, фактически се подържа, че ищецът не е доказал основанието на иска си, защото не е доказал неоснователно обогатяване от страна на ответника, поради ползването от него на процесния имот. Тези твърдения на касатора ЕТ”Л”за липса на доказателства могат да се квалифицират като доводи за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, които не представляват същевременно и основания за достъп до касация. Те са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК и не препращат към основанията за касационно обжалване, съдържащи се в нормата на чл.281 т.3 ГПК. По твърдяната неправилност съдът може да се произнесе едва след като касационната жалба бъде допуснат до касационно обжалване.
Непосочването на общото основание за селектиране на касационната жалба само по себе си е достатъчно основание тя да не се допуска до касационен контрол. Още повече, че подържаното допълнително такова по чл.280, ал.1,т.3 ГПК представлява единство от двете предпоставки- точното прилагане на закона, както и развитие на правото, поради което подържането само на първа не е достатъчно за изследва на тази хипотеза.
2. По частната жалба на „М” Е. , гр. С..
Частният жалбоподател „М” Е. твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът е следвало да допълни решението си по реда на чл.193, ал.1 ГПК, отм., а не да го изменя по реда на чл.192, ал.4 ГПК, отм. Присъдените разноски са прекомерно завишени и не е доказано, че са направени.
Ответникът „ЕТ”Лео Ф. Стоянов” оспорва частната жалба. Претедира присъждане на разноски за настоящето производство. Представил е договор за правна помощ от 03.02.2010 год. за изплатено възнаграждение за изготвяне отговор по частната жалба в размер на 500 лв.
Частната жалба е подадена в срока по чл.274, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба неоснователна.
Представеният Договор за правна помощ, сключен между настоящия касатор ЕТ”Л” и неговия адвокат М на 15.10.2009 год. доказва авансово плащане на договореното възнаграждение в размер на 2 500 лв. От мотивите на въззивното решение е видно, че присъждането на изплатения от въззивника адвокатски хонорар е направено на основание чл.65, ал.1 ГПК, отм. по съображения, че въззиваемият следва да понесе тежестта на тези разноски, независимо от изхода на делото, защото той е станал причина за отмяна на първоинстанционното решение, поради представянето на доказателства за прекратяване на наемния договор едва пред въззивния съд. Софийският апелативен съд не е присъдил в полза на ответника разноски по чл.64, ал.2 ГПК съобразно отхвърлената част на иска, поради което неоснователни са доводите на частния жалбоподател за тяхната прекомерност. А и съобразно нормата на §2 от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения присъденото възнаграждение по чл.64 ГПК, отм. не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредба. В случая такова би следвало да се определи по чл.7, ал.2,т.3 от Наредбата, чийто трикратен размер не се надвиша прекомерно със заплатеният от ЕТ”Л” адвокатски хонорар.
В полза на ответника по частната жалба ЕТ”Л” ще следва да се присъди изплатения от него адвокатски хонорар за изготвяна отговор по частната жалба в размер на 500 лв.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1258 от 12.10.2009 год. на Софийския апелативен съд, 5 състав ГК, в частта, с която Е. „Л” е осъден да заплати на „М” Е. на основание чл.59 ЗЗД сумата 6 063 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска-26.10.2007 год.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.12.2009 год. по гр.д. №1364/2009 год. на САС, ГК, 5 състав, с което на основание чл.192, ал.4 ГПК „М” Е. е осъден допълнително да заплати на Е. „Л” сумата 2 500 лв., адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „М” Е. , гр. С. да заплати на Е. „Л” сумата 500 лв., адвокатски хонорар.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: