О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
София, 10.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.06. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №445 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1,т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Т” Е. гр. С., с вх. №3402/23.02.2010 год. на Бургаския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 22.04.2009 год., срещу О. № 56 от 09.04.2010 год. по ч.гр.д. №81/2010 год. на Бургаския апелативен съд, ГО, с което е оставено в сила протоколно определение от 17.02.2010 год. по гр.д. №539/2007 год. на Сливенския окръжен съд, с което е уважено възражението на първия предпочитаем ответник ЗПАД”Б” гр. С. за местна неподсъдност на иска с правно основание чл.208, ал.1 КЗ, субективно съединен по почин на настоящия частен жалбоподател-ищец по делото, с предявения от него иск с правно основание чл.45 ЗЗД срещу втория ответник- И. К. с постоянен адрес гр. С.. С. като на водач на автомобила е причинил ПТП, от което са настъпили значителни имуществени вреди по автомобила, за който ищцовото дружество твърди, че е негова собственост, довели до невъзможност за възстановяването му. Настоящият частен жалбоподател извежда правото си на застрахователно обезщетение срещу първия ответник- ЗПАД”Б” гр. С. от правото си на собственост върху увредения автомобил, както и от встъпването си в правата на дружеството-продавач, в чиято полза е била съставена застрахователна полица по застраховка „Б”.
Ч. жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.87 във вр. с чл.85ГПК, отм. Счита, че е бил елеминиран принципът за изборностт на местната подсъдност по местоизвършването на деянието или по местожителството на ответника, което е изцяло в интерес на застрахователите. Като основание за достъп до касация подържа „противоречивото разрешаване на въпроса за определяне на подсъдността по предявени искове от непозволено увреждане срещу ответници с постоянни адреса, р.п. седалища в различни съдебни районни, както и че разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото/ чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК/.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното протоколно определение на Бургаския апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване. Формулирания от частния жалбоподател правен въпрос не представлява общото основание за достъп до касация, съдържащо се в чл.280, ал.1 ГПК, защото не е обусловил правните изводи на съда. Бургаският апелативен съд е определил местната подсъдност с оглед характера на предявените от частния жалбоподател „Т” Е. искове с различно правно основание, квалифицирани дори и от самия него, като субективно съединени искове по почин на ищеца, с евентуален предпочитаем ответник първия посочен такъв- ЗПАД”Б” , а не по искове срещу различни ответници, за отговорност за вреди от непозволено увреждане. Самият частен жалбоподател не оспорва, че отговорността срещу застрахователя е договорна, а тази срещу втория ответник- деликтна. Независимост, че застрахователното обезщетение е предназначено да обезщети вредите от непозволеното увреждане, това не променя договорното основание на иска с правно основание чл.208, ал.1 КЗ срещу застрахователя. То се извежда от твърдените в исковата молба факти и обстоятелства- в случая сочените от частния жалбоподател застрахователен договор и прехвърляне на вземанията по него.
Не са налице и допълнително подържаните основания за достъп до касация. Представените О. №55 от 13.08.1985 год. по ч.гр.д. №567/85 год. на ВС на РБ, ІV Г. О. и О. №76 от 03.11.1986 год. по ч.гр.д. №742/86 год. на ВС на РБ, ІV Г. О. са неотносими към спора, поради което не доказват противоречива съдебна практика. Те третират прилагането на изборната подсъдност по чл.85 ГПК, отм. при един единствен иск за вреди от непозволено увреждане, а не какъвто е настоящия казус при предявени субективно съединени искове с различно правно основание при това с евентуален предпочитаем ответник.
Така формулирания въпрос не е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, защото нормата на чл.85 ГПК, отм. е ясна и категорична. Тя създава право на избор при предявяване на иск за вреди от непозволено увреждане, а не и при субективно съединен иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ с такъв по чл.45 ЗЗД. При това исковете са предявени при условие на субективно съединяване по почин на ищеца, с посочен от него евентуален предпочитаем ответник, което прави главен искът срещу застрахователя спрямо евентуалния срещу деликвента.пражнявайки това си право на избор, ищецът фактически е избрал и местната подсъдност на спора по смисъла на чл.87 ГПК, отм. защото противното би означавало чрез субективното съединяване на исковете по почин на ищеца да се дерогира местната подсъдност по чл.81, ал.1 ГПК, отм.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на О. № 56 от 09.04.2010 год. по ч.гр.д. №81/2010 год. на Бургаския апелативен съд, ГО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: