Определение №541 от по търг. дело №111/111 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 541
 
София, 30,06, 2010 година
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, първо   търговско отделение, в закрито заседание на 03.06.  две хиляди и десета година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
                                                     ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                             
                                                                           МАРИАНА КОСТОВА
 
 
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 111 /2010  година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена частна касационна жалба Ю. М. В., с юридическа правоспособност, с вх. №506 от 18.01.2010 год. на Софийския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 15.01.2010 год., с правно основание чл.624, ал.2 във вр. с чл.623, ал.6 ГПК срещу Решение №1495 от 20.11.2009 год. погр.д. №2173/2009 год. на Софийския апелативен съд, ТО, VІ-1 състав, с което е потвърдено разпореждане №763 от 16.04.2009 год. по ч.гр.д№356/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е разпоредено на основание чл.624 ГПК да се издаде в полза на „А”, дружество регистрирано във Великобритания, изпълнителен лист без нарочно производство срещу жалбоподателката Ю. М. В.. С посоченото разпореждане тя е осъдена да заплати на „Ай Е. А. С. въз основа на автентичен инструмент- съдебна заповед от 26.11.2008 сумата 67 862.92 британски лири, лихва- 328.73 британски лири и разноски 2 580 британки лири, чиято дължимост е удостоверена в Европейски Сертификат за заповед за изпълнение- автентичен инструмент, съобразно приложение ІІІ от Регламент/ЕО/805/2004 год. , издаден от Върховен съд, Търговски съд на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия от 13.01.2009 год. Варненският окръжен съд е приел, че нормите на чл.404-407 ГПК намират субсидиарно приложение към производството по чл.624 ГПК за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейски изпълнително основание при безспорни вземания и че представеният пред него публичен документ, отговарящ на изискванията на Приложение №ІІІ към Регламент /ЕО/805/04г е редовен от външна страна. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че в случая европейско изпълнително основание представлява издаденият от Английския съд редовен от външна страна европейски сертификат за безспорно вземане, удостоверено с Приложение №ІІІ.
Частната касационната жалба е подадена в указания на жалбоподателката срок, поради което е процесуално допустима.
Ответникът я оспорва.
Жалбоподателката Ю. М. В. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Прави доводи за нередовност от външна страна на представеното по първоинстанционното дело удостоверение за европейско изпълнително основание, което в случая следва да се удостовери с Приложение №І, а не №ІІІ, нарушен е чл.20 ал.2 от Регламент /ЕО/ №805/2004 год., защото кредиторът не е представил екземпляр от решението, което да отговаря на необходимите изисквания за доказателствена сила, както и екземпляр от удостоверението за европейско изпълнително основание, което да отговаря на необходимите изисквания за доказателствена сила, поради липсата на Приложение №І за удостоверяване на съдебното решение, не са установени и съдържащите се в него данни относно приложение на разпоредбите за подсъдност на спора, призоваване на страните и др.
Като основание за достъп до касация касаторката сочи това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, защото разрешаването на въпросите за правомощията на българския съд за проверка и допускане на изпълнение на акт, удостоверен като безспорен, но оспорен дори от формална страна , е от значение а точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Формулираните от касаторката общи правни въпроси за компетентността на българския съд при прилагането на Регламент/ЕО/ №805 /2004 год. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания не са обусловили конкретните крайни изводи на съда. Въпросите във връзка с необходиите приложения/формуляри/ за удостоверяване на всяко едно от основанията и в частност на съдебното решение, също не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, защото решаването им не е повлияло на крайните изводи на съда. И двете съдебни инстанции са се произнасяли по европейско изпълнително основание, представляващо публичен документ, удостоверен с Приложение № І* а не за съдебно решение, подлежащо на установяване с приложение №І. Развиваните доводи за неправилност на обжалваното решение не представляват едновременно с това и доводи за селектиране на касационната жалба. Основанията за достъп до касация са изброени изчерпателно в нормата на чл.280, ал.1 ГПК, която не препраща към основанията за неправилност, съдържащи се в чл.281, т.3 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1495 от 20.11.2009 год. погр.д. №2173/2009 год. на Софийския апелативен съд, ТО, VІ-1 състав, с което е потвърдено разпореждане №763 от 16.04.2009 год. по ч.гр.д№356/2009 год. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top