О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
София, 14.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 29.04. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №1175/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от ”Б” Е. , гр. С., ч. адвокат Ж, с вх. № 8145/21.10.2009 год. на Софийския апелативен съд срещу Решение №1147 от 31.07.2009 год. по гр.д. №659/2008 год. на Софийския апелативен съд, ГО, ІІ- ри състав, с което след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение, е уважен предявеният от Д. К. К. против касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл.254, ГПК, отм., че не дължи сумата 12 731 лв., за която е издал на 13.09.2001 год. в полза на касатора-ответник запис на заповед. За да отхвърли така предявения иск, Софийският градски съд е приел, че ищецът Д не е доказал твърдяното основание за издаване на записа на заповед- обезпечение изпълнението на задължение на „С” Е. по продажбено правоотношение спрямо ответника „Б” Е. , както и че то е погасено ч. плащане. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд е приел, че сумата, с която се е задължил ищецът – издателя на записа на заповед представлява цената, дължима от купувача „С” Е. по каузалната сделка, което задължение е погасено ч. плащане.
Касаторът ”Б” Е. , гр. С. твърди, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба. Евентуално подържа и че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл.76 ЗЗД, чл.55, ал.1 във вр. с чл.6 ал.1 ЗДДС и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.188, ГПК, отм. Навежда довод, че съдът не се е съобразил с реда на погасяване на няколко еднородни задължения, когато изпълнението не е достатъчно да погаси всичките. Подържа, че не е съобразил че съществува забрана за фактуриране на доставената стока преди заплащането й, поради което неправилно е приел, че нефактурираната стока не е доставена на купувача. Сочи, че въззивният съд не е изпълнил задължението си за преценка на събрания по делото доказателствен материал, поради което е приел, че задължението на „С” Е. по складова разписка №1/452 от 13.09.2001 год. е погасено с ПКО от 27.09.2001 год. и от 16.010.2001 год.
Като основание за селектиране на касационната жалба подържа това по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото формулираните от него правни въпроси, от значение за изхода на делото, са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, както и основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва не следва да се допуска до касационен контрол.
В рамките на задължението на касационния съд да се произнася по евентуална недопустимост на въззивното решение /т.1 от ТР1-2010 –ОСГК и ТК/, ВКС, І Т. О. в настоящия състав намира за неоснователен довода за нередовност на исковата молба. Обосноваването на формулирания петитум за установяване недължимост на паричното задължение на ищеца по издадения от него запис на заповед на две различни основания не представлява нередовност на исковата молба по смисъла на чл.98, б.”г” и „д” ГПК, отм., но в сила към предявяването й-27.10.2005 год..
Първият поставен от касатора въпрос, а именно ”при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на конкретното парично задължение, поради погасяването му ч. плащане, кой следва да доказва това обстоятелство” не е обусловил правните изводи на съда, поради което и не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съдът не е направил извод, различен от правилото за разпределяне на доказателствената тежест при отрицателен установителен иск, а именно, че ответникът по него следва да докаже факта, от който произтича задължението към него, а –ищецът възраженията си срещу него. Възприемането на конкретната фактическа обстановка и упражняването на суверенното право на съда да кредитира определена група доказателствени средства, а в резултат на това и приемането за доказани на определени твърдения на страните, не представляват основание за достъп до касация. Евантуално допуснати от съда нарушения в тази му дейност биха представлявали основание за неправилност на обжалваното решение, но не и основания за селектиране на касационната жалба/арг. от чл.280, ал.1 във вр. с чл.281, т.3 ГПК/
По втория поставен въпрос дали складовите разписки, представляват годно доказателствено средство за установяване на предадената от купувача стока, касаторът не доказва, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС- чл.280, ал.1,т.1 ГПК. С приложеното решение №143 от 17.02.1986 год. на ІІ Г. О. се разрешават правоотношения с различен предмет- такива по начетно производство.
В т.3 от изложението си по чл.284, ал.3 ГПК касаторът въобще не е формулиран процесуалноправен въпрос, представляващ общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Самият той твърди, че въззивният съд е допуснал нарушение при разпределяне на доказателствената тежест за установяване факта на твърдяното от ищеца плащане по каузалната сделка, което представлява основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3, втора хипотеза ГПК. Те, обаче, не се включват в основанието за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК. Не посочването на общото основание за достъп до касация само по себе си е достатъчно основание да се откаже такъв, поради което не е налице и допълнителното соченото от касатора основание за противоречие на обжалваното решение с т.4 на ТР 1-2001 –ОСГК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение №1147 от 31.07.2009 год. по гр.д. №659/2008 год. на Софийския апелативен съд, ГО, ІІ- ри състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: