О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
София, 30.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 26.11. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №685/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от Р. В. С. с вх. №3364 от 29.04.2009 год. на САС против решение №309 от 10.04.2009 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, в частта, с която е оставено в сила решение от 23.06.2008 год. по гр.д. №3291/2005 год. на СГС, ГК, І-4 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторката против ЗК”У” АД, гр. С. иск с правно основание чл.407 ТЗ, отм. за сумата над 24 000 лв. до пълния размер от 42 000 лв., претендирано пряко от застрахователя обезщетение, за претърпените неимуществени вреди в резултат на виновно причинено от третото лице помагач- Л. С. ПТП, като водач на лек автомобил застрахован по риска “Гражданска отговорност” при ответното застрахователно дружество. Производството пред Софийския апелативен съд се е движело само в отхвърлителната част на иска с правно основание чл.407 ТЗ, тъй като е образувано по постъпила въззивна жалба само от ищцата Р. В. съд е приел, че с оглед характера и степента на уврежданията, довели до призната с решение на ТЕЛК трайно загубена работоспособност- 72%, възрастта й към момента на увреждането- 21 година, претърпените болки и страдания от две операции, трайни остатъчни увреждания и опасност от нови усложнения най-пълно ще се обезщетят със сумата 24 000 лв., поради което е увеличил дължимото обезщетение за причинените й неимуществени вреди с още сумата 14 000 лв. Счел е, че ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, но не поради факта, че и тя е била употребила алкохол /както е приел първоинстанционния съд/, а поради това, че не е ползвала предпазен колан, което съпричиняване е определено на 1/3 част.
Постъпила е касационна жалба и от третото лице помагач срещу същото решение, в частта, с която е увеличено присъденото обезщетение от 10 000 лв. на 24 000 лв.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК от страни, активно легитимирани за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което са процесуално допустими.
І. По жалбата на ищцата Р.
К. твърди, че решението на Софийския апелативен съд в обжалваната част е неправилно, постановено при наличие на основанията за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Навежда доводи за нарушение на материалния закон- чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД. При определяне размера на дължимото обезщетение не е спазен принципът за определяне на размера му по справедливост и за пълното обезщетяване на всичките претърпени вреди, пряка и непосредствена последица от претърпяното ПТП. Твърди, че неправилно е отчетено и съпричиняване от нейна страна с оглед челния удар между двата автомобила, при който за настъпилите увреждания на ищцата е без значение ползването от нея на предпазен колан.
В изложението си към касационната жалба по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК като съществен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, преди обявяването му за противоконституционен относно думата “съществен” с решение №4 на КС от 2009 год. ДВ бр.47/2009 год./, е посочила различното прилагане от съдилищата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на пресъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Подържа, че този въпрос е от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Не прилага решения в подкрепа на доводите си за противоречива съдебна практика, като се позовава, че тя е известна на ВКС.
Решението на Софийския апелативен съд в отхвърлителната част не следва да се допуска до касационно обжалване.
Подържаното от касаторката основание за допускането на въззивното решение до касационно обжалване не представлява нито посочване на общото основание за допускане на касационно обжалване- разрешен материалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, нито противоречивото му разрешаване от съдилищата/чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК/. С въведения от законодателя в действащия ГПК/ДВ бр.59/20.07.2007 год., в основната си част в сила от 01.03.2008 год./, принцип на факултативно касационно обжалване, Върховният касационен съд разглежда касационната жалба по същество, само когато са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Основното водещо основание за това е с обжалваното въззивно решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело./чл.280, ал.1 ГПК/. Материалноправният въпрос е включен в предмета на спора, очертан чрез основанието и петитума на иска. Произнасянето на съда по спорното право или правоотношение, индивидуализирани от ищеца и чрез предявеното искане, представлява произнасяне по този въпрос. Размерът, в който е уважен предявеният иск за претендираното обезщетение за претърпените неимуществени вреди, макар и включен в предмета на спора чрез размера на предявения иск, не представлява произнасяне по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Определянето на размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, е относимо към правилното приложение на материалния закон-чл.52 ЗЗД, чието нарушение е основание за неправилност на решението по смисъла на чл.281, т.3, предложение първо ГПК, но не представлява основание за допускане на касационно обжалване.
При определяне размера на претърпените неимуществени вреди няма обективен критерии за разлика от причинените от непозволеното увреждане имуществени вреди. Размерът на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съобразно предоставената му от законодателя в чл.52 ЗЗД възможност за това. Тези вреди не могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависи от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което тя се определят от съда по афектационната им стойност. Поради нуждата от конкретна преценка за всеки отделен случай за причинените субективни вреди в резултат на претърпяното ПТП, не може да съществува противоречива практика на съдилищата по размера на дължимото им обезщетяване. Не посочването на съществения материалноправен въпрос е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване, още повече, че касаторката не е посочила и противоречива съдебна практика с която да докаже твърденията си.
ІІ. По касационната жалба на третото лице помагач Л. Р. С..
Касаторът твърди, че исковете срещу застрахователя са преждевременно заведени, поради “наличието на висящо гражданско производство, обстоятелство, представляващо процесуална пречка и водещо до недопустимост на исковете и постановените решения”. Подържа, че решението на Софийския апелативен съд, постановено в наказателното производство срещу него, в частта, с която е отменена присъдата на Окръжен съд гр. М. в гражданската й част/ в частта, с която е уважен срещу него искът на Р. С. с правно основание чл.45 ЗЗД/ и е прекратено производството по гражданския иск в наказателния процес, поради оттегляне на иска, е “ недопустимо, поради липса на законова възможност за това. Твърди, че порокът на акта е неотстраним, което го прави нищожен, поради липса на компетентност на въззивната наказателна инстанция”. Соченият порок представлява процесуална пречка за предявяване на иска в настоящето гражданско производство, защото осъдителното решение в гражданската част на наказателния процес със сила на пресъдено нещо определя границите на отговорността, в които пострадалата може да я търси. В подкрепа на тези си доводи се позовава на т.9 от неправилно посоченото П. на Пленума на ВС- №4-1975 год. Касаторът вероятно е имал пред вид т.9 от П. на Пленума №7/1959 год., в която е възпроизведено твърдението на касатора, че отговорният по чл.49 ЗЗД не може да бъде осъден да заплати на увредения обезщетение по-голямо от онова, за което е осъден причинителят на вредата.
Решението на Софийския апелативен съд в осъдителната част не следва да се допуска до касационно обжалване.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Касаторът въобще не е изложил основното водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулира материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска.
Навежданите доводи за недопустимост, р.п. нищожност на прекратителното решенията по гражданския иск в наказателното производство, не са от значение за изхода по конкретното гражданско дело. Позоваването на т.9 от П. на Пленума №7/1959 година за обвързаността на границите на отговорният по чл.49 ЗЗД от тези на прекия причинител на увреждането, няма нищо общо с конкретния казус. Предмет на делото е прекият иск с правно основание чл.407, ТЗ, отм., основан на отговорността на застрахователя срещу вреди от непозволено увреждане на застрахования, за разлика от третираната в постановлението обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД на възложителя на друго лице да изпълни някаква работа.
Общо формулираните въпроси за съотношението между правомощията на наказателния съд при оттегляне на предявения граждански иск пред въззивната инстанция, и тези на гражданския съд, който го разглежда, не представлява нито формулиране на правния въпрос обусловил изхода на конкретното дело, нито на допълнителните такива по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Правният въпрос, от значение за изхода на делото е винаги конкретен, а допълнителните основания за селектиране на касационната жалба, са изчерпателно посочени в чл.280, ал.1 ГПК. В изложените на касационната жалба касаторът не сочи такива.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №309 от 10.04.2009 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: