О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 608.
София, 27.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 15.10. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №542/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от А. К. А. с вх. №20216 от 23.04.2009 год. на Софийския градски съд против решение от11.03.2009 год. по гр.д. №2353/2008 год. на Софийски градски съд, ІVа състав, в частта, с която частично е отменено решение от 10.03.2008 год. по гр.д. №2196/2007 год. на Софийския районен съд, 76 състав, с което е уважен предявеният от касатора против “Д” АД иск с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ, отм. за сумата 3 147.00 лв., представляваща разликата между изплатеното му застрахователно обезщетение по имуществената застраховка ГО на причинителя на ПТП Р. М. собственица на лек автомобил “Ф” модел М. с рег. №СА 29 30 АВ, както и обективно съединеният иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 338.84 лв. С обжалваното въззивно решение след частичната отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен искът с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ, отм. за още сумата 1464 лв., представляваща разликата над приетата за дължима сума от 1683 лв. до уважения размер от 3 147 лв. а по иска с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за още сумата157 лв. В останалата уважена част на исковете решението на първоинстанционния съд е оставено в сила, а в отхвърлителната част, като необжалвано, влязло в сила.
И двете съдебни инстанции са приели, че общият размер на дължимото обезщетение следва да бъде определен по средни пазарни цени с включено ДДС, като разликата между присъденото такова от районния и градски съд се дължи, на извършеното от въззивния съд намаляване на дължимото обезщетение съобразно процента на овехтяване върху новите части за ремонт.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл.396, ал.1 ТЗ, отм., защото съобразно него за действителната стойност на застрахованото имущество се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество- т.е загубата на застрахования е сумата, за която може на свободния пазар да закупи части и услуги по възстановяването на автомобила от същия модел като увредения. В подкрепа на довода си сочи и разпоредбата на чл.203, ал.3 КЗ , която включва в понятието “възстановителна стойност” включва и всички разходи за доставка, строителство и монтаж без прилагане на обезценка.
Като основание за касационно обжалване подържа такова по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, като се мотивира че разрешаването на конкретния казус ще бъде от значение за точното прилагане на закона както и за развитие на правото. Ответникът оспорва касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Касаторът не е посочил основното водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулира материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Преповтаряните доводи за неправилност на решението, съдържащи се в изложението към касационната жалба по смисъла на чл.284, ал.3,т.1 ГПК не представляват посочване нито на основното основание за допускане до касационно обжалване, нито на допълнителните такива.
Позоваването на значението на разрешаването на въпроса за обезценката на частите за ремонт за правилното прилагане на закона не представлява посочване на изчерпателно посочените от законодателя основания за допускане до касационно обжалване, защото без формулиране на правния въпрос от значение за изхода на делото не може да се изследва наличието на допълнителната предпоставка за селектиране на касационната жалба- тази по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Още повече че за да е налице това допълнително основание за селектиране на касационната жалба, трябва да се сочи от касатора, че разрешеният правен въпрос е от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитие на правото. Такъв довод не се навежда.
По повдигнатия въпрос дали при определяне размера на застрахователното обезщетение следва да се прилагат коефициентите на овехтяване, се е произнесъл ВКС по реда на глава ХХІІ на сега действащия ГПК, което представлява задължителна съдебна практика. При наличие на такава практика поставеният въпрос не може да бъде от значение за развитие на правото, а касаторът не се позовал на разрешаването му в противоречие с практиката на съдилищата, поради което такова основание за допускане на касационно обжалване не може да се обсъжда.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от11.03.2009 год. по гр.д. №2353/2008 год. на Софийски градски съд, ІVа състав, в частта, с която частично е отменено решение от 10.03.2008 год. по гр.д. №2196/2007 год. на Софийския районен съд, 76 състав,
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: