О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
София, 03.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 03.11. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №660/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна жалба от С. А. У., гр. К., с вх. №122/20.07.2009 год. на Кърджалийския окръжен съд против определение №426 от 30.06.2009 год. по в.ч.гр.д. №190/2009 год. на Кърджалийския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба на основание чл.396 ГПК против определение №541 от 12.05.2009 год. по гр.д. №433/2009 год. на Кърджалийския районен съд, с което е отхвърлено искането му за допускане на обезпечение на предявения от него отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК чрез спиране изпълнението по изп.д. №568/2006 год. по описа на ДСИ при РС-Кърджали. Кърджалийският районен съд е приел, че предявеният от жалбоподателя отрицателен установителен иск не е вероятно основателен, а окръжният съд е потвърдил първоинстанционното определения, но по съображения, че исковата молба на жалбоподателя С. У. е нередовна, поради което не са налице основанията за допускане на исканото от него обезпечение.
Частният жалбоподател подържа, че предмет на проверка от въззивната инстанция не е редовността на исковата молба, а правилността на определението, с което районният съд е отказал допускане на исканото обезпечение, което според него е също неправилно. С оглед представените от по делото доказателства в подкрепа на твърденията му за изтекла погасителна давност, искът му е вероятно основателен.
Частната жалба е процесуално недопустима.
Определенията на съда по обезпечение на иска/чл.396, 1 ГПК/, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки/чл.402, ал.2 ГПК/ подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд, а не при произнасянето му в правомощията на въззивна инстанция срещу определението на първоинстанционния съд. Тези определения имат привременен съпътсващ характер, защото с тях съдът не разрешава материалноправния спор. С тях съдът не се произнася по “съществото на други производства” по смисъла на чл.274, ал.3,т.2 ГПК. Обезпечението на иска е средство за защита срещу евентуално осуетяване на съдебната защита на съдебно потвърденото или срещу съдебно отречено право. Характерът на това производство не е променен с влизане в сила на ГПК/ ДВ бр.59/20.VІІ.2007 год., поради което т.6 на ТР №1-2001 год. на ОС на ГК и ТК не е загубило сила. Прокламираното с нея двуинстанционно разглеждане на посочените по-горе определения на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт.
С нормата на чл.274, ал.3 ГПК изчерпателно са посочени определенията, които подлежат на касационно обжалване. По изложените по-горе съображения определенията на съда по обезпечение на иска, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки, не са сред тях, поради което неправилно постановената от Кърджалийския окръжен съд обжалваемост не създава инстанционен контрол, който не е допуснат от закона.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на С. А. У., гр. К., с вх. №122/20.07.2009 год. на Кърджалийския окръжен съд против определение №426 от 30.06.2009 год. по в.ч.гр.д. №190/2009 год. на Кърджалийския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: