О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
София, 19,07 , 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 16.07. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛА ХИТРОВ
ДАРИЯ ПРОДАНОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №509/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „М” АД, гр. П., с вх. №9520/21.04.2010 год. на Пловдивския окръжен съд, срещу Определение №1000 от 07.04.2010 год. по ч.гр.д. №348/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, ВО- V състав, с което е отменено определение от 30.11.2009 год. по ч.гр.д. №10072/2008 год. на Пловдивския районен съд, с което е обезсилена на основание чл.415, ал.2 ГПК издадената по заявление на „П”Е. срещу настоящия частен жалбоподател заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата 7599.95 лв., представляваща стойността на предоставената му от„П” АД ел.енергия, както и за сумата 2 762.48 лв. обезщетение за забава. За да обезсили издадената заповед за изпълнение, районният съд е приел, че заявителят не е представил доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок от съобщението. С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд е приел, че не са налице основанията за обезсилване на заповедта за изпълнение, защото едномесечният срок по чл.415, ал.1 ГПК се отнася само до предявяване на иска, който е спазен от заявителя „П” АД, а не и до изпълнение на задължението му да представи доказателства за предявяването му.
Частният жалбоподател „М” АД, гр. П. твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснато съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.415, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК. Навежда довода, че задължението за представяне на доказателства за предявяване на иска, следва да се изпълни в едномесечния срок по алинея първа на посочената правна норма. Като основания за достъп до касация подържа тези по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Ответникът не взема становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима. Обжалваното определение на Пловдивския окръжен съд не е от категорията на съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. С нормата на чл.274, ал.3 ГПК са изброени изчерпателно хипотези на касационно обжалване. Определението, с което въззивният съд уважава частната жалба срещу определението на районния съд за обезсилване на издадената заповед за изпълнение на основание чл.415, ал.2 ГПК, не е преграждащо, нито с него се разрешава по същество друго производство или се прегражда неговото развитие. Това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което неправилно посочената му обжалваемост не създава право на инстанционен контрол, какъвто законът не допуска.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „М” АД, гр. П. срещу Определение №1000 от 07.04.2010 год. по ч.гр.д. №348/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, ВО- V състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС- ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: