О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
София, 06,07 , 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 17.06. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №215 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от Т. С. М. , от гр. С., чрез адвокат К, с вх. № 2* от 31.03.2009 год. на Софийския апелативен съд, срещу Решение №192 от 16.03.2009 год. по гр.д. №2470/2008 год. на Софийския апелативен съд, Іви състав ГК, в частта, с която е отменено Решение №50 от 01.08.2008 год. по гр.д. №2308/2005 год. на Софийския градски съд, І-9 състав, в частта, с която е бил уважен предявеният от касаторката против ЗД”Е” А. , гр. С. иск с правно основание чл.407, ал.1, ТЗ, отм. за сумата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. и по реда на чл.271, ал.1 ГПК присъденото от първата инстанция обезщетение за претърпените от касаторката неимуществени вреди, настъпили в резултат на виновно причинено от трето лице ПТП, сключило ЗГО при ответното застрахователно дружество, е намалено с 10 000 лв. Въззивният съд е приел, че причинените на касторката-ищца неимуществени вреди съобразно характера и степента на уврежданията й, най-пълно ще се обезщетят със сумата 20 000 лв. Изменил е решението на Софийския градски съд и в частта относно началната дата, от която застрахователят изпада в забава, като е присъдил законната лихва върху дължимото застрахователно обезщетение от датата на причиненото ПТП, вместо от дата на исковата молба, както е приел първоинстанционният съд.
Касаторката Т. С. М. , чрез адвоката си твърди, че въззивното решение в обжалваната си част, е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Навежда довода, че Софийският апелативен съд е присъдил дължимото й обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в нарушение на чл.52 ЗЗ. , защото не се е съобразил с принципа на справедливостта при възмездяването им. Подържа, че въпросът за размера на дължимото застрахователно обезщетение за претърпените от пострадалото лице неимуществени вреди се разрешава противоречиво от съдилищата, поради което произнасянето на касационната инстанция и в настоящия случай ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. С допълнителната си молба от 07.04.2009 год. сочи основанията за селектиране на касационната жалба като такива по чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Касаторката не формулира точно и мотивирано, както я задължава чл.284, ал.3, т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК общото основание за достъп до касация, а именно разрешаване на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело/чл280, ал.1 ГПК/. То е включено в предмета на спора, очертан чрез основанието и петитума на иска. Размерът на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, макар и включен в предмета на спора чрез размера на предявения иск, не представлява общото основание за достъп до касация. Определянето на размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е относимо към правилното приложение на материалния закон- чл.52 ЗЗ. , чието нарушение е основание за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281,т.3, предложение първо ГПК, но не представлява същевременно и основание за достъп до касация.
При определяне размера на причинените неимуществени вреди няма обективен критерии за разлика от причинените от непозволеното увреждане имуществени вреди. Той се определя от съда по справедливост съобразно предоставената му от законодателя в чл.52 ЗЗ. възможност за това. Тези вреди не могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Заместващата облага във всеки конкретен случай е различна, зависи от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което се определя от съда по афектационната му стойност. Поради индивидуалната преценка за дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди във всеки отделен случай, не може да съществува противоречива практика на съдилищата при определяне на неговия размер и не е налице подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Не е налице и това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, защото нормата на чл.52 ЗЗ. е ясна и категорична, поради което не се нуждае от изправително тълкуване. Конкретната преценка на решаващия съд за размера, в който следва да бъдат обезщетени претърпените от отделния индивид неимуществени вреди, дори когато е направена и от касационната инстанция, не може да служи нито за точното прилагане на закона, нито за развитие на правото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №192 от 16.03.2009 год. по гр.д. №2470/2008 год. на Софийския апелативен съд, Іви състав, ГК, в частта, с която предявеният от Т. С. М. от гр. С. против ЗД”Е” А. иск с правно основание чл.407,ал.1,ТЗ, отм. е отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. и ЗД”Е” А. е осъден да заплати на Т. С. М. законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 21.01.2005 година до окончателното му изплащане.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: