О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
София, 17.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 16.06. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 246/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от А. В. Г. , чрез адвокат С, с вх. № 2* от05.03.2010 год. на Софийския апелативен съд срещу определение №23 от 06.01.2010 год. по ч.гр.д. №3384/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГК, с което е оставено в сила определение от 24.11.2009 год. по ф.д. №118/2007 год. на Софийския градски съд, фирмено отделение, с което е прекратено производството по делото по иска, предявен от настоящия частен жалбоподател и квалифициран от апелативния съд като такъв с правно основание чл.74 ТЗ, срещу „П” ЕАД гр. С., поради липса на активна легитимация на ищеца. С обжалваното определение Софийският апелативен съд е възприел изводите на градския съд, че частният жалбоподател- ищец по делото А. Г. няма качество на акционер в ответното дружество, поради което не е активно легитимиран да води срещу него иск с правно основание чл.74 ТЗ.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като и двете съдебни инстанции са определили правното основание на иска, без да се съобразят с исканията му, направени в качеството му на член на СД. Сочи, че в молбите си, с които релевира незаконосъобразност на решение на СОС №785 от 12. Х.2006 год. и решение №885 от 09.11.2006 год., касаещи освобождаването му от длъжността член на С. на директорите на „П” ЕАД, сам е подържал, че искът му следва да се квалифицира по чл.431, ал.2 ГПК, отм. във вр. с чл.97, ал.1 ГПК, защото няма качество на акционер. Това е направил и в открито съдебно заседание на 22.062007 год.по д. №118/2007 год. на Софийския градски съд.
Подържа, че отмяната на обжалваното въззивно определение ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Като значим за изхода по конкретното дело поставя въпроса за ”допускане на обжалване от трети лица-членове на управителните органи на дружеството, на незаконосъобразни решения, взети от О. събрания на акционерните в акционерните дружества”. Навежда и довода, че този въпрос е разрешен при противоречива съдебна практика, включително и тази на ВКС.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационен контрол/чл.274, ал.3, т.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Частният жалбоподател не е формулирал в изложението си към частната касационна жалба точно и мотивирано, както го задължава нормата на чл.284, ал.1,т.3 във вр. с ал.3,т.1 ГПК, общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. То се съдържа в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на исковата молба и е от значение за правни изводи на съда по конкретното дело. Поставените от частния жалбоподател правни въпроси въобще не са обусловили изхода по делото. С обжалваното въззивно определение е прекратено производството по иска му, квалифициран от съда като такъв по чл.74 ТЗ, с предмет отмяна решение на общо събрание на търговско дружество, поради липсата му на активна легитимация- липса на качество на акционер в ответното акционерно дружество. Ответното дружество „П” е ЕАД с едноличен собственик на капитала С. община. Безспорно, единствен акционер в дружеството е само Общината и въпросите от компетентността на общото събрание се решават от едноличния собственик на капитала. Ищецът е освободен от член на СД на „П” ЕАД по силата на решения на С. общински съвет, взети на основание на чл.21, т.9 ЗМСМА/ Решение №785 от 12. Х.2006 год. и решение №885 от 09.11.2006 год./ и с настоящето производство той цели тяхната отмяна. Поставените от него в частната му касационна жалба правни въпроси въобще са неотносими към отмяната на решения на общинския съвет като орган на местното самоуправление по смисъла на чл.18, ал.1 ЗМСМА.
Не посочването на общото основание за достъп до касация е достатъчно само по себе си, за да се откаже селектирането на касационната жалба. Не са налице и допълнителните основания за това, тъй като представената съдебна практика не се отнася за решения на управителни органи на ЕООД. Липсата на правна формулировка прави невъзможно преценката за значимостта на правния въпрос за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №23 от 06.01.2010 год. по ч.гр.д. №3384/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГК
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: