О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
София, 24.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 11. 03. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 977/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадени касационни жалби и от двете страни:1/ касационна жалба от ищеца „К” О. , гр. П. ч. управителя А. К. с вх. №.24159/ 26.10.2009 год. на Окръжен съд гр. П. и 2/ от ответника „Р” ЕО. , гр. П., представляван от управителя И. Р. , ч. адв. С с вх. №17395 от 03.08.2009 год. на Пловдивския окръжен съд,двете срещу решение №1068 от 15.06.2009 год. по в.гр.д. №832/2009 год. на Пловдивския окръжен съд. Касаторът ищец „К” О. го обжалва в частта, с която е оставено в сила отхвърлителното решение на районния съд, с което е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 1 600 лв., представляваща начислен ДДС върху дължимото възнаграждение за извършената работа, а касаторът- ответник „Р” ЕО. в частта, с която е отменено първоинстанционното отхвърлително решение по иска, предявен от „К”О. против „Р” ЕО. с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 9 100 дължимо възнаграждение за уговореното събаряне на сграда, конкретизирана, във оформеното между тях възлагателно писмо от 12.10.2007 год. С обжалваното въззивно решение искът с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД е уважен за сумата 7 500 лв. Пловдивският окръжен съд е приел, че извършената от ищеца работа следва да се счита приета от ответника, поради което дължи възнаграждение за извършването й.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК от страни, активно легитимирани за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което са процесуално допустими.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
І. По касационната жалба на касатора –ищец „К” О. гр. П..
Касаторът твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила отхвърлителното решение на районния съд, с което е отхвърлен искът му с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 1 600 лв., представляваща начислен ДДС върху дължимото възнаграждение за извършената работа, е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа, че неоснователно съдът е отказал да признае начисления ДДС, защото макар и плащането по данъчна фактура №61186/2007 год. да е отказано от ответника, то начисления върху сумата по нея ДДС е внесено в държавния бюджет.
„К” О. гр. П. се позовава на основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, като твърди, че съдът се е произнесъл по „материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС”. Като такъв въпрос сочи въпросът дали размерът на дължимото възнаграждение за извършена работа следва да се определи с включен ДДС. Твърди, че разрешаването на този въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Така формулирания въпрос не е обусловил крайните изводи на Пловдивския окръжен съд за недължимост на сумата 1 600 лв., представляваща начислен ДДС върху дължимото възнаграждение. Съдът е определил дължимото от възложителя възнаграждение за извършената от изпълнителя-ищец работа на основание чл.266, ал.1 ЗЗД съобразно определената й във въззлагателното писмо цена в размер на 10 000 лв. без ДДС. Постигнатата между страните договореност има силата на закон/чл.20а, ал.1 ЗЗД/, поради което въпросът дали процесното ДДС е включено в дължимото възнаграждение е въпрос на конкретно договаряне, а не на тълкуване на правните норми на ЗДДС. Разрешаването му произтича от тълкуване на конкретния облигационен договор, с адресати страните по него, поради което няма значение нито за точното прилагане на закона, нито за развитие на правото.
Не е налице и допълнително соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В служебно известната на съда практика на ВКС, формирана в решение№18 от 05.03.2010 год. по т.д. №527/2009 год. на ВКС, І Т. О. и решение №69 от 11.06.2009 год. по т.д. №709/2008 год. на ВКС, ІІ Т. О. съдът се е произнесъл за дължимостта на ДДС в хипотезата на чл.56, ал.2 ЗДДС, отм. ДВ бр.100/2005 год. Съобразно нея в случаите, когато при договаряне на облагаема доставка, данъкът не е бил изрично посочен, че се дължи отделно, се приема за включен в цената. Тази разпоредба е отменена преди възникване на спорното правоотношение с възлагателно писмо от 12.10.2007 год. А и в случая при определяне на цената на дължимото възнаграждение страните изрично са се договорили без ДДС, поради което не е налице и условието, съдържащо се в чл.56, ал.2 ЗДДС, отм.,данъкът да не е бил изрично посчен.
ІІ. По касационната жалба на „Р” ЕООД.
Касаторът-ответник „Р” ЕО. твърди, че обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 7 500 лв., както и искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 149 лв., е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че неправилно е прието, че с подписването на приложения към исковата молба акт №16,18 и 19/10.2007 год. е доказано приемане на извършената работа. Не е обсъдено негово писмо от 05.11.2007 год., което по съществото си представлява възражение за некачествено извършена работа. Не са обсъдени и останалите представени по делото доказателства поотделно и в съвкупност.
Подържа, че е налице основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, защото правният въпрос от значение за изхода на делото, а именно „дължи ли възложителят по договор за изработка на изпълнителя възнаграждение при условие, че последният не е изпълнил задължението си изцяло с грижата на добър стопанин и възложителят е направил възражение за некачествено изпълнение” е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. В подкрепа на довода си е представил решение №145 от 25.02.2005 год. по гр.д. №303/2004 год. на ВКС, ІІ Г. О. Решение №431 от 07.06.2006 год. по т.д. №1025/2005 год.на ВКС, ІІ Т. О.
П. въпрос не представлява общото основание за допускане на касационно основание, а именно разрешаване на правен въпрос обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото се съдържа в предмета на спора, индивидуализиран ч. основанието и петитума на исковата молба. Произнасянето по спорното прави или правоотношение представлява разрешаването на правния въпрос от значение за изхода на делото.
Поставеният от касатора -ответник въпрос за задължението на възложителя да заплати уговореното възнаграждение за извършената и приета работа е разрешен по категоричен начин от закона и нормата на чл.266, ал.1 ЗЗД не се нуждае от изправително тълкуване. Поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата работа, а дали изпълнената от ищеца „К” О. работа е извършена качествено и дали е приета от ответника-възложител „Р” ЕО. или той е направил възражение за лошо изпълнение, е въпрос на установяване на конкретната фактическа обстановка, поради което не представлява основание за достъп до касация. С оглед забраната за установяване на нови факти в касационното производство, ВКС е съд по правото, а не по фактите. Проверката за тяхното законосъобразно установяване е свързана с проверка за правилността на обжалваното решение във фазата по разглеждане на касационната жалба по същество, но не и по основанията за нейното селектиране по реда на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1068 от 15.06.2009 год. по в.гр.д. №832/2009 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: