О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
София, 13,07, 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.07 . две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №349 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Д. Г. Н. в качеството му на ЕТ”Д” гр. К., приподписана от адвокат А, с вх. №73472 от 29.12.2009 год.на Софийския градски съд срещу определение №14344 от 08.12.2009 год. на Софийския градски съд, ГК, ІVА отделение, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане от 17.02.2009 год. по гр.д. №20740/2008 год. на Софийския районен съд, 67 състав, с което е върната частната му жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, поради подаването й след изтичане на срока по чл.419, ал.1 ГПК. Въззивният съд е споделил изводите на районния съд, че връчването на заповедта за изпълнение е станало на 19.09.2008 год., видно от представеното удостоверение изх. №05064/04.12.08 год. на ЧСИ А. Б. , рег. №850 на КЧСИ, с район на действие СГС. Оттогава е започнал да тече преклузивният двуседмичен срок за обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, който е изтекъл на 03.10.2008 год., преди постъпването в съда на 13.10. 2008 год. на частната жалба на жалбоподателя срещу това разпореждане.
Частният жалбоподател Д. Г. Н. в качеството му на ЕТ”Д” гр. К. твърди, че обжалваното определение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения съдопроизводствените правила и е необосновано. Подържа, че в противоречие със събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че поканата за доброволно изпълнение, изпратена от съдебния изпълнител на 24.09.2008 год., е втора, след като преди това е била връчена първа, получена от длъжника на 19.09.2008 год. Навежда и довода, че препис от заповедта за изпълнение му е връчена едва със съобщението, изходящо от СРС на 21.10.2008 год. по гр.д. №20740/2008 год. по описана същия съд ,т. е след връчване на поканата за доброволно изпълнение.
Като основание за достъп до касация подържа това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно разрешаването на въпроса „ако заповедта за изпълнение е била връчена след връчването на поканата за доброволно изпълнение, от момента на кое връчване започва да тече срокът за писмено възражение срещу тази заповед, след като разпоредбата на чл.414, ал.2 ГПК визира връчването на заповедта, без да го обвързва с връчване на покана за доброволно изпълнение” е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационен контрол/чл.274, ал.3, т.1 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната касационна жалба не следва да се допуска до касационен контрол.
Частният жалбоподател Д. Г. Н. в качеството му на ЕТ”Д” гр. К. не е формулирал общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният правен въпрос не е обусловил правните изводи и на двете съдебни инстанции, защото съдилищата са приели, че представеното удостоверение изх. №05064/04.12.08 год. на ЧСИ А. Б. , рег. №850 на КЧСИ, с район на действие СГС, удостоверява не само получаване на призовка за доброволно изпълнение, а и връчване на заповед за изпълнение на 19.09.2008 год. Следователно изводът за просрочване на частната жалба с правно основание чл.419, ал.1 ГПК не е направен съобразно конкуренцията на два различни момента, от който започва да тече визирания в закона преклузивен срок, поради което хипопотичното питане на жалбоподателя не представлява поставяне на общия правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Всъщност чрез него се цели проверка на правилността на направения от съда извод, че на 19.09.2008 год. на настоящия частен жалбоподател е връчена призовка за доброволно изпълнение и заповед за изпълнение. Целената проверка за законосъобразност на изводите на съда, направени въз основа на събрания по делото доказателствен материал, не може да се извърши във фазата по селектиране на касационната жалба. Основанията за достъп до касация са посочени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК и не препращат към основанията за неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, включително и евентуалното му постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Същото се отнася и до довода за необсъждане от въззивния съд на направените от жалбоподателя възражения.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №14344 от 08.12.2009 год. на Софийския градски съд, ГК, ІVА отделение, с което е оставена без уважение частната жалба на Д. Г. Н. в качеството му на ЕТ”Д” гр. К. срещу разпореждане от 17.02.2009 год. по гр.д. №20740/2008 год. на Софийския районен съд, 67 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: