О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 534
София, 30,06, 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.06. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 152 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от „Б” О. с. С., О. Марица, чрез адвокат П с вх. №7083/30.11.2009 год. на Пловдивския апелативен съд срещу решение №265 от 20.10.2009 год. по гр.д. №774/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, ІІ състав, с което е потвърдено решение №234 от 05.06.2009 год.по т.д. №904/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е уважен предявеният „Х” ЕО. с. Р., О. Марица против „Б” О. и касатора „Б” О. иск с правно основание чл.135 ЗЗД, като е признат за недействителен по отношение на „Х” ЕО. Договорът за покупко-продажба от 15.08.2008 год., обективиран в нот.акт №108, том 73, нот.д. №1803/2008 год. на нотариус С. Й. , с район на действие Пловдивския районен съд, с рег. №470, с който „Б” О. е продал на касатора „ Б. Д. ” О. недвижим имот в с. С., О. Марица представляващ УПИ *.43 ведно с намиращите се в него сгради за цена 46 355 лв. Пловдивският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че с извършването на тази възмездна сделка длъжникът „Б” О. уврежда кредитора си- ищеца „Х” О. , защото не е доказано, че длъжникът притежава достатъчно средства за покриване на задълженията си към кредитора.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон- чл.26, ал.1 ЗЗД относно действителността на споразумението от 14.04.2008 год. относимо към удостоверяване на задължението на длъжника „Б” ООД. Подържа и допуснато съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото неправилно съдът е приел, че не са представени доказателства за наличността на имущество у длъжника.
Като основания за достъп до касация подържа това по чл.280, ал.1, т.2 ГПК- съществуваща противоречива съдебна практика по въпроса ”достатъчно ли е възмздното разпореждане със собствена на длъжника вещ само по себе си да доведе до увреждане интересите не кредитора, при положнение, че той може да се удовлетвори от друго длъжниково имущество, както и от получената цена”. В подкрепа на довода си е представил решение №111 от 19.03.2008 год. по т.д. №627/2007 год. на ВКС, ТК,І Т. О. като твърди, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с него.
Ответникът оспорва основанията за достъп до касация, а по същество и основателността на касационната жалба. Претендира да му бъдат присъдени направените разноски- заплатен адвокатски хонорар в размер на 3 600 лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 във във вр. с чл.60, ал.6 ГПК от страна, активно легитимирана за това срещу решение,подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК//, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е формулирал точно и мотивирано, както го задължава чл.284, ал.3,т.1 във вр. ал.1,т.3 ГПК, общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. То се съдържа в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда. Неправилно касаторът сочи като основания за селектиране на касационната жалба основанията за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.3 ГПК. Основанията за достъп до касация са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК и не препращата към основанията за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Последните представляват основания за твърдяната неправилност на въззивното решение по наличието на които касационният съд може да се произнесе едва във фазата по разглеждане на касационната жалба по същество, която може да се развие едва след допускане въззивното решение до касационно обжалване.
Формулираният материалноправен въпрос, дали за да е налице „увреждащо действие”, като предпоставка за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД, е достатъчно само по себе си сключване на възмездната сделка, с която длъжникът се разпорежда със собствен недвижим имот, или трябва да се изследва възможността му да удовлетвори кредитора с друга част от имуществото си, не представлява общото основание за допускане на касационно обжалване, защото той не е обусловил правните изводи на съда. Пловдивският апелативен съд е потвърдил уважителното решение на първоинстанционния съд не само единствено поради увреждащото действие на длъжника, изразяващо се в сключване на процесния договор за продажба на недвижим имот, а защото е приел, че не е доказано, че соченото от касатора имущество- машини, съоръжения както и бъдещи вземания покрива задълженията към кредитора. Правилността на тези изводи не могат да бъдат проверявани във фазата по допускане на касационното обжалване.
Не е налице и допълнително соченото основание за достъп до касация- противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Такава въобще не е представена. А обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с представеното решение №111 от 19.03.2008 год. по т.д. №627/2007 год. на ВКС, ТК, І Т. О. Застъпеното в него становище, че увреждането представлява намалена възможност на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника, не е в противоречие с това на Пловдивския апелативен съд. Той е приел, че не е доказано наличието на такова имущество, което да обезпечи изпълнение на задължението на длъжника към кредитора, а не че не е нужно да се изследва възможността за удовлетворяване на кредитора.вреждането е разгледано от първоинстанционния съд и като увеличена неспособност на длъжника да изпълни задълженията си- както чрез намаляване на своето имущество чрез извършената разпоредителна сделка, така и чрез стойността на останалите запорирани машини и автомобили.
С оглед изхода по делото в полза на ответника ще следва да се присъди изплатеното възнаграждение за един адвокат/ чл.78, ал.4 във вр. с ал.1 ГПК/. От представения Договор за правни услуги от 21.01.2010 год., т.2.1 е видно, че е изплатена сумата 3 600 лв. за двама адвокати, поради което касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 1 800 лв.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №265 от 20.10.2009 год. по гр.д. №774/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, ІІ състав.
ОСЪЖДА „Б” О. ,с. Строево, О. ”М”, ул.”Д” №11 да заплати а „Х” ЕО. , с. Р., О. „М” сумата 1 800 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: