О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№482
София, 17.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 16.06. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №260 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1,т.1,ГПК по повод подадена частна жалба от А. за с. к. вх. № 2* от 05.03.2010 год.на Върховния касационен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 01.03.2009 год. срещу О. №116 от 11.02.2010 год. по ч.т.д. №822/2009 год. на Върховния касационен съд, ІІ Т. О., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на настоящия частен жалбоподател срещу определение № 2* от 25.08.2009 год. по ч.гр.д. №2184/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, ГО, VІ състав, с което е оставена без уважение частната жалба на А. срещу О. №4811 от 12.06.2009 год. по ч.гр.д. №4778/2009 год. на Пловдивския районен съд, ХІІІ-ти граждански състав, с което на основание чл.250, ал.2 ГПК, отм. е спряно изпълнението по изп.д. №7196/2008 год. на СИС при ПРС, VІІ район с длъжник ЕТ”Румелия-90-А. Бояджиев, гр. П.. За да потвърди определението на районния съд за спиране на изпълнението, Пловдивският окръжен съд е приел за правилни и обосновани изводите на районния съд, че длъжникът е подкрепил възраженията си с убедителни писмени доказателства. С обжалваното определение ВКС, ІІ Т. О. е приел, че определенията за спиране на изпълнението на основание чл.250, ал.2 ГПК, отм. подлежат на двуинстанционно разглеждане, поради което частната касационна жалба на А. за с. к. е процесуално недопустима.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на закона.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационен контрол/ чл.274, ал.2 във вр. с ал.1,т.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно съставът на ВКС ІІ Т. О. е приел, че определенията на съда по чл.250, ал.2 ГПК, отм., с които по разпореждане на съда се спира изпълнителното производство, не подлежат на касационно обжалване. С него временно се преустановяват следващите изпълнителни действия и само се възпрепятства извършване на бъдещи такива. То представлява временна забрана за упражняване на процесуални права и за изпълняване процесуални задължения, поради което с него нито се прекратява понататъшното развитие на делото, нито се разрешават по същество други производства. Определението за спиране на изпълнението на основание чл.250, ал.2 ГПК, отм. няма самостоятелно значение, а има привременен характер, защото е свързано със защита на заявителя- взискател до предявяване на иска за установяване съществуването на вземането. То ще подлежи на обжалване, само когато е постановено за първи път от въззивния съд, какъвто не е настоящият случай. Въпросът за двуинстанционното разглеждане на определенията за спиране на изпълнението по чл.250, ал.2 ГПК, отм. е разрешен с т.6 на ТР1-2001-ОСГК год., на което правилно се е позовал съставът на ВКС, ІІ Т. О.
В. от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА О. №116 от 11.02.2010 год. по ч.т.д. №822/2009 год. на Върховния касационен съд, ІІ Т. О.
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: