О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 17.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 11.02. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №924 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадени касационни жалби от двете страни по делото: касационна жалба от „П” Е. , гр. С. с вх. №6308/23.07.2009 год. и 2/ касационна жалба от „В” А. гр. Л. с вх. № 6227/20.07.2009 год. , двата на Л. окръжен съд, срещу решение № 159 от 11.06.2009 год. по в. гр.д. №313/2008 год. на Л. окръжен съд. Касаторът-ищец „П” Е. е предявил против касатора-ответник „В” А. иск с правно основание чл.252, ал.1 ЗЗД за връщане на 3000 бр. обработени свински кожи, предоставени на влог у ответника. Той от своя страна е предявил насрещен иск на основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 9 200 лв. възнаграждение по договор за обработка на 2 470 бр. свински кожи, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 4 108.14 лв. обезщетение за забава. С решение № 138 от 13.06.2008 год. по гр.д. №258/2007 год. на Л. районен съд искът на „П” Е. с правно основание чл.252 ал.1 ЗЗД е отхвърлен.важен е насрещният иск срещу него за сумата 9 200 лв., а е отхвърлен насрещният иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
По повод жалба и от двете страни с обжалваното решение № 159 от 11.06.2009 год. по в. гр.д. №313/2008 год. на Л. окръжен съд е отменено първоинстанционното решение само в частта, с която е уважен насрещният иск, предявен от „В”А. с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 9 200 лв., възнаграждение по договор за обработка на свински кожи против „П” Е. и по реда на чл.208, ал.1 ГПК, отм. е отхвърлен. В останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила. С протоколно определение от 10.03.2009 год. по в.гр.д. №313/2008 год. на Л. окръжен съд частният жалбоподател на основание чл.65, ал.1 ГПК, отм. е осъден да заплати допълнителна държавна такса в размер на 150 лв.
Въззивният съд е възприел изводите на районния съд, че с оглед установените между страните облигационни отношения, спорът по част от които е разрешен със сила на персъдено нещо, не е доказано по безспорен начин, че вещите, намиращи се у ответника по първоначания иск- ”В” А. са дадени от ищеца „П” Е. на основание договор за влог. Прието е също така, че насрещният иск е неоснователен, защото ответникът по него ”П” Е. е изплатил дължимото възнагаждение на „В” АД.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК от страни, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което са процесуално допустими.
Касаторът „В” А. оспорва основанията за допускане на касационно обжалване, както и основателността на касационната жалба на „П” ЕООД.
І . По касационната жалба на касатора-ищец „П” ЕООД.
Касаторът „П” Е. гр. С. твърди, че обжалваното въззивно решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен първоначалният иск с правно основание чл.252, ал.1 ЗЗД за връщане на дадените за съхранение 3000 бр.обработени свински кожи, е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Навежда и довода, че съдът е допуснал и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото не е обсъдил намиращите се по делото доказателства- препис от служебна бележка №285 от 25.07.2003 год. във връзка с препис от Приемо-предавателен протокол от 01.08.2003 год., установяващи че на отговорно пазене в складовете на „В” А. са предоставени 6 бр.палети свинска кожа. Като основание за достъп до касация сочи това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Подържа, че разрешаването на материалноправния въпрос относно писмената форма като форма за действителност на договора за влог между търговци е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол по касационната жалба на „ П. ” Е. гр. С..
П. от касатора въпрос не представлява общото основание за достъп до касация, съдържащо се в чл.280, ал.1 ГПК- а именно разрешаване на правен въпрос от значение за изхода на делото. Той трябва да се съдържа в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда. Ловешкият окръжен съд е потвърдил първоинстанционното отхвърлително решение по първоначалния иск с правно основание чл.252 ал.1 ГПК, не поради липса на писмена форма на сключения между страните договор за влог, довела до неговата недействителност, а поради липса на писмена форма като форма за доказване на обстоятелства, за които законът изисква писмен акт/ чл.133, ал.1, б.”в” ГПК, отм./. Изрично съдът е отбелязал в мотивите си, че договорът за влог е неформален.
Не посочването на общото основание за достъп до касация е достатъчно основание само по себе си за недопускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол. Не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Нормите на чл.293 ТЗ и чл.250 ал.1 ЗЗД са ясни и категорични, че уредбата на договора за влог няма изискване за действителност за сключването му в писмена форма, още повече, когато е сключен между търговци, поради посочените правни норми не се нуждаят от корективно тълкуване.
ІІ. По касационната жалба на „В” АД.
Касаторът „В” А. твърди, че обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлен насрещния му иск, е неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Навежда довода за необоснованост на извода на въззивния съд, че двата фискални бона доказват плащане на претендираното възнаграждение с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за възложената му обработката на кожите.
Като основание за касационно обжалване подържа това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и формулира следния процесуалноправен въпрос „Може ли да се приеме за доказан факт, въз основа на доказателства, които противоречат на всички останали доказателства по делото”.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол и по касационната жалба на.”В” АД.
С така формулирания въпрос касаторът не е посочил общото основание за селектиране на касационното жалба. То трябва да се съдържа в предмета на спора и е различно от основанията за неправилност. Обсъждането на доказателствата поотделно и в съвкупност/ съобразно действащия към момента на постановяване на обжалваното решение чл.188 ал.1 и 2 ГПК, отм./ е задължение на съда, произтичащо от процесуалната норма. Нарушаването й би представлявало основание за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-чл.281, т.3,ГПК което основание е различно от изчерпателно изброените основания за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. По основанията за касационно обжалване съдът се произнася при разглеждане на касационната жалба по същество, която фаза от процеса се развива само ако са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
ІІІ. По частната жалба на „П” ЕООД.
Жалбоподателят твърди, че неправилно е санкциониран със заплащане на допълнителна държавна такса, защото допълнително поставената задача на вещото лице е следствие от отговорите му по основната експертиза, поради което не е могъл да ги постави по-рано.
Частната жалба е основателна.
Неправилно жалбоподателят „П” Е. е санкциониран на основание чл.65, ал.1 ГПК, отм със заплащане на сумата 150 лв., поради поставяне на допълнителна задача на вещото лице. Поставената допълнително задача на вещото лице за установяване по кои пера е формирана сумата 43 784 лв. по сметка 498, не представлява безпричинно отлагане на делото, а е във връзка с разясненията, дадени от вещото лице в същото съдебно заседание на 10.03.2009 год.. Тогава вещото лице е уточнила, че тази сума по посочената сметка представлява задълженията на частния жалбоподател „П”Е. към „В”АД.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 159 от 11.06.2009 год. по в. гр.д. №313/2008 год. на Л. окръжен съд.
ОТМЕНЯ протоколно определение от 10.03.2009 год. по в.гр.д. №313/2008 год. на Л. окръжен съд, с което на основание чл.65, ал.1 ГПК, отм. на „П” Е. е наложена санкция да заплати допълнителна държавна такса в размер на 150 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: