О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№497
София, 06.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 01.10. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 414 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, във вр. с ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от Й. П. С. против определение №4114/08.04.2009 год. по ч.гр.д. №2214/2009 год. на Софийския градски съд, ІІІ-д състав, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане от 18.02.2009 год. по гр.д. №5771/2008 год. на Софийския районен съд, 70 състав, с което е върната като просрочена частната жалба на жалбоподателя срещу определение от 04.04.2008 год. по гр.д. №5771/2008 год. на СРС, ІІ ГК, 70 състав, с което е отхвърлена молбата му за издаване на изпълнителен лист на основание чл.237, б.”е” срещу издателя на запис на заповед от 07.03.2005 год.- С. П. С. за сумата 78 000 лв.
С обжалваното определение Софийският градски съд е приел, че срокът за обжалване е започнал да тече от поставяне на резолюцията от районния съд за приложение на чл.51, ал.2 ГПК, отм., който срок към момента на подаване на частната въззивна жалба ,безспорно, е бил изтекъл. Софийският градски съд е приел и че правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 ГПК, отм., защото съобщенията до жалбоподателя за отхвърляне искането му за издаване на изпълнителен лист, са върнати с отбелязване, че не живее на посочения адрес.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на закона- чл.51, ал.2 ГПК, отм. Позовава се на представени пред въззивния съд доказателства, установяващи, че живее на посочения адрес,както и че свидетелите, установяващи факта, че го е напуснал, не живеят на сочения от тях адрес.
Като основание за допускане на частната жалба до касационен контрол сочи противоречивото разрешаване на въпроса за приложимостта на чл.51, ал.2 ГПК, отм., което може да се квалифицира като такова по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима, но не следва да се допуска до касационно обжалване. Не е налице подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Приложената съдебна практика не е в противоречие с изводите на Софийския градски съд за приложимостта на чл.51, ал.2, ГПК, отм. Застъпеното в посочените решения на ВКС изискване за приложението на чл.51, ал.2 ГПК страните да са получили поне една призовка на адреса, не е приложима за конкретния случай. След като настоящият частен жалбоподател, в качеството си на молител в изпълнителното производство, образувано на основание чл.237, б.”е” ГПК, отм., сам е посочил адрес, от който съобщението е върнато с отбелязване, че го е напуснали/вж.призовка на стр.4 по гр.д. №5771/08 на СРС,70 състав и тази на стр.7 по същото дело, с отбелязване, че не живее на посочения адрес/, за прилагане на разпоредбата на чл.51 ,ал.2 ГПК, отм. не е нужно ищецът поне веднъж да е получил призовка по делото. За презюмиране редовността на уведомлението на страната, която е променила адреса си, са предвидени две алтернативни предпоставки в промяна на адреса- този, който е съобщила по делото, или този, на който е била веднъж призовавана. В случая е налице първата.
Възражението на жалбоподателя, че обжалваното определение е в противоречие с посочената практика за необходимостта връчителятда положи усилие да узнае новия адрес на страната, не следва да се разглежда. Този довод не е правен във въззивната жалба, поради което е недопустимо да се навежда за първи път пред касационната инстанция. Още повече, че приложението на чл.51, ал.2 ГПК, отм. не е в противоречие с посочената практика на ВКС, защото в действащата към спорното правоотношение редакция на правната норма,/ДВ бр.124/1997 год./ е изоставено изискването връчителят да положи усилия да узнае новия адрес. Съдебната практика, свързана с отменена правна норма, е загубила своето значение, поради което несъобразяването с нея не води до противоречивото разрешаване на правния спор. /вж решение №1064 от 14.V.1955 год. по гр.д. №1614/55 ІІІ Г. О., Решение №3053 от 08.12.1975 год. по гр.д. №2337/75 год. на ІІ Г. О./
В. от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационна обжалване на определение №4114/08.04.2009 год. по ч.гр.д. №2214/2009 год. на Софийския градски съд, ІІІ-д състав .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: