О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
София, 15.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 02.07. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 393/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1,т.1, ГПК по повод подадена частна жалба от ЗД”Б” АД гр. С. против определение №265 от 11.03.2009 год. по ч.гр.д. №487/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГК, І състав, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение от 16.01.2009 год. по т.д. №1878/2008 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-4 състав.
По повод подадената частна жалба ВКС, І Т. О. в настоящия състав намира за установено следното: Ищецът по делото”Д”Е. , гр. С. е предявил против частния жалбоподател ЗД”Б”АД гр. С. пряк иск на основание чл.226,ал.3 КЗ за сумата 15 971.01 евро, представляваща претендирано застрахователно обезщетение въз основа на застрахователна полица №0728808401, сключена с праводателя на ищеца по застраховка “А”, ведно със законната лихва от предявяване на иска, обективно съединен с иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗ. за сумата1 616.01 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.12.2007 год. до предявяване на иска. Частният жалбоподател ЗД”Б” АД в настоящето производство е оспорил предявените искове, като е направил възражение, че водачът на повредения автомобил е бил неправоспособен. В допълнителния се отговор от 08.12.2008 год. на основание чл.373, ал.2 ГПК жалбоподателят е поискал съдът да се произнесе със самото решение относно съществуването или несъществуването на право на управление в полза на водача на автомобила. В мотивите към определение от 16.01.2009 год. по т.д. №1878/2008 год. на Софийския градски съд, ТО,VІ-4 състав е прието, че предявеният от застрахователя с допълнителния му отговор инцидентен установителен иск, е недопустим, защото правото на водача да управлява МПС се установява по административен ред, а не по исков път. В диспозитива на определението, обаче, липсва произнасяне. С обжалваното определение №265 от 11.03.2009 год. по ч.гр.д. №487/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГК, І състав е прието, че липсва произнасяне по предявения инцидентен установителен иск, а дори и да се приеме, че съдът се е произнесъл, определението, с което се отказва приемане на предявения инцидентен установителен иск, не подлежи на обжалване.
Частният жалбоподател ЗД”Б” АД гр. С. твърди, че обжалваното определение №265 от 11.03.2009 год. по ч.гр.д. №487/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГК, І състав е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото законът не познава съдебен акт, с който определено искане се оставя без разглеждане и по съществото си този акт на съда представлява отказ от правосъдие по смисъла на чл.2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно Софийският апелативен съд е приел, че подадената въззивна частна жалба от ЗД”Б” АД е безпредметна, поради което и недопустима. Съдът следва да се произнесе не само в мотивите си, но и в разпоредителната част на обжалваното определение дали приема за съвместно разглеждане предявения по реда на чл.373, ал.2 ГПК инцидентен установителен иск. Разсъжденията, съдържащи се в мотивите към него, сами по себе си не могат да бъдат предмет на обжалване/ арг. от чл.236, ал.2 ГПК, чл.189, ал.2 ГПК, отм, във вр. с т.18 на ТР-1-2000-ОСГК/. Правилно Софийският апелативен съд е приел, че частната жалба е недопустима, защото в гражданския процес липсва институтът на мълчаливия отказ и регламент за неговото обжалване.
Но дори и да се приеме, че първоинстанционният съд е пропуснал в резолютивната част на определението си да се произнесе по недопустимостта на този иск, но е изразил такова становище в мотивите си, поради което той се е произнесъл по недопустимоста на предявения инцидентен установителен иск/ вж. ТР-87-1954-ОСГК/, правилно Софийският апелативен съд е счел, че определението на градския съд, с което той не би приел за съвместно разглеждане предявения инцидентен установителен иск, не подлежи на обжалване, защото това определение не прегражда по-нататъшното развитие на процеса.становяване съществуването на твърдянотото спорно правоотношение може да стане и в отделно исково производство.
Доводите на частния жалбоподател ЗД”Б” АД за неправилност на обжалваното определение, поради оставянето на въззивната му частна жалба “без разглеждане”, са неоснователни. Преди да пристъпи към разглеждане на жалбата по същество, съдът е длъжен да провери нейната допустимост. Ако съдът счете, че тя е недопустима, какъвто е настоящият случай, той не навлиза в проверката й по същество, поради което я оставя без разглеждане и постановява връщането й/арг. от чл. 262, ал.2 във вр. с чл.274, ал.4 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №265 от 11.03.2009 год. по ч.гр.д. №487/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГК, І състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: