О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
София, 08.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 03.06. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 286 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от С. Т. Н. и Е. Е. Й., двамата от гр. С., Г. с вх. №36 от 05.01.2009 год. на Софийския апелативен съд, против решение №124 от 01.12.2008 год. по гр.д. №1948/2007 год. на Софийския апелативен съд, ГК, І състав, с което, след отмяна на решение №25 от 23.05.2007 год./неправилно посочено от 09.02.2007 год./ на Б. окръжен съд, с което ответното дружество “О” Е. на основание чл.55, ал.1, предл.3, ЗЗД е било осъдено да заплати на всеки един от касаторите –ищци по сумата 25 000 евро, Софийският апелативен съд по реда на чл.208, ал.1 ГПК, отм. е отхвърлил предявените от касаторите против “О” Е. с. К., представлявано от управителя Д. Т. П. , гр. С., при условие на субективно съединяване искове с правно основание чл.59 ЗЗД, за по сумата 25 000 евро. Първоинстанционният съд е уважил исковете, като след допуснатото в съдебно заседание на 24.11.2006 год. изменение на основанието им като такова по чл.59 ЗЗД, ги е квалифицирал като такива с правно основание чл.55 ал.1, предл.3 ЗЗД. Приел е, че действието на частния писмен договор от 03.05.2004 год. за създаване на съвместно дружество между тримата физически лица е преустановено, поради което претендираните суми се дължат от дружеството-ответник на отпаднало основание. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд е приел, че не е доказано процесните суми да са постъпили в патримониума на ответното дружество, поради което то не се е обогатило на отпаднало основание. Действието на частния писмен договор 03.05.2004 год., от който ищците черпят правата си, не е преминало върху ответното дружество, защото той е сключени след вписването на търговското дружество в търговския регистър с решение№2764 от 23.09.2003 год. по ф.д. №1443/2003 год. на Б. окръжен съд, а последиците от действията на учредителите преминават върху дружеството, само когато са извършени преди учредяването му.
Касаторите твърдят, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно и необосновано, без да посочват каквито и да е били мотивирани изложения на касационните основания. Такива са изложили в приложението по чл.284, ал.3 ГПК, стремейки се с тях да обосноват основанието си за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Като такова основание са посочили разрешаване на съществен материлноправен въпрос в противоречие със съдебната практика. Посочили са за съществен материалноправен въпрос приложението на правилата на чл.20 ЗЗД. В подкрепа на доводите си са представили решение №1648 от 06.01.1995 год. по гр.д. №377/94 год. на ВС, V Г. О и решение №559 от 17.05.1993 год. по гр.д. №1724/92 год. на ВС, ІV Г. О.
О. дружество не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Основното водещо основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол е разрешаването на съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Соченото от касаторите приложение на правилата на чл.20 ЗЗД при изпълнение на общото задължение на съда да тълкува сделките като правопораждащи факти на претендираните права и задължения, не представлява разрешен съществен материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същественият правен въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца ч. основанието и петитума на иска. Произнасянето на съда, съобразно предявеното искане по спорното право или правоотношение, произтичащо от сочения от ищеца фактически състав, представлява разрешаване на съществен правен въпрос. Изложеното от касаторите несъгласие с извършеното от съда тълкуване на договорите, са доводи за неправилност на обжалваното решение, а не за допускането му до касационен контрол. При каузалното тълкуване, ако съдът не е разкрил действителната воля на страните, решението би било постановено в нарушение на материалния закон- чл.20 ЗЗД и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл.188, ал.1 и 2 ГПК, отм., р.п. чл.235, ал.2 ГПК/, регламентиращи обсъждането на събрания по делото доказателствен материал, относим към установяване на действителната воля на страните, материализирана в сключените от тях договори. Доводите за неправилност на обжалваното решение не представляват основания за допускането му до касационно обжалване и могат да се разглеждат едва след като касационната жалба бъде допусната до разглеждане по същество.
Не посочването на съществения правен въпрос е достатъчно основание касационната жалба да не се допуска до касационно обжалване. Липсата на такъв прави невъзможно изследване наличието на допълнителните основания за допускане до касационно обжалване. Само разрешаването на съществения правен въпрос може да се прояви в допълнителните, изчерпателно посочени от законодателя в нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК основания за касационно обжалване. След като подържаното от касаторите приложение на нормата на чл.20 ЗЗД не представлява разрешаване на съществен материалноправен въпрос, то и сочената от тях практика на ВКС, относима към изясняване действителната воля на страните по сключените договори, не следва да се обсъжда.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №124 от 01.12.2008 год. по гр.д. №1948/2007 год. на Софийския апелативен съд, ГК, І състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: