О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 17.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 12.02. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 7 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1-3 ГПК по повод касационна жалба, подадена от Н. А. с вх. №22844 от 22.08.2008 год. на СГС, против решение №163 от 09.06.2008 год. по гр.д. №3008/2007 год. на Софийския градски съд, ІV –то Г. О., с което по реда на чл.208 ал.1 ГПК, отм., след отмяна на първоинстанционното решение, на основание чл.402, ал.1 във вр. с чл.407, ал.1 ТЗ, отм. във вр. с чл.45 ЗЗ. касаторът е осъден да заплати на ищеца ЗД”Б”АД гр. С. сумата 3 773.65 лв, ведно със законната лихва от предявяване на иска.
По повод касационната жалба ВКС, І Т. О. намира за установено следното: Ищецът ЗД”Б” АД гр. С. е предявил против ЗПАД”А” АД иск с правно основание чл.402, ал.1 във вр. с чл.407, ал.1 ТЗ, отм, във вр. с чл.45 ЗЗ. за сумата 3 773.65 лв., представляваща изплатеното от ЗД”Б” АД застрахователно обезщетение на собственика на лек автомобил “О”- С. П. А. по сключената с него имуществена застраховка ”А” за вреди от ПТП, виновно причинени от касатора Н. К. А., в качеството му на водач на другия автомобил, участник в пътно транспортното произшествие. Отговорността на собственика на този автомобил С. Р. С. е била застрахована по застраховка ”Гражданска отговорност”, сключена с първия ответник по делото- ЗПАД”А” АД. По реда на чл.117, ал.3 ГПК, отм., допълнително искът е бил насочен и срещу касатора Н. А. , като пряк причинител на щетите, като за предпочитан ответник е посочен застрахователят ЗПАД”А” АД гр. С.. С решение от 17.06.2007 год. по гр.д. №17281/06 год. на СРС, ГК, 37 състав на основание чл.407, ал.1 във вр. с чл.402, ал.1 ТЗ, отм. е осъден първият ответник – ЗПАД”А”АД да заплати сумата 3 773.65 лв., представляваща изплатеното от ищеца ЗД”Б” АД застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от предявяване на иска. Районният съд не се е произнесъл по иска спрямо втория ответник Н. А. , касатор в настоящето производство, като е приел, че той е предявен при условие на евентуалност. По повод въззивна жалба от ЗПАД”А” АД с обжалваното решение №163 от 09.06.2008 год. по в.гр.д. №3008/2007 год. на СГС, ГК, ІV-то “Г” отделение е отменено първоинстанционното решение и по реда на чл.208, ал.1 ГПК, отм. е отхвърлен искът с правно основание чл.402, ал.1, във вр. с чл.407, ал.1ТЗ, отм. против ЗПАД”А” АД, като е прието, че не е доказано валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховката “гражданска отговорност”, защото липсват доказателства, че деликвентът- касаторът Н. А. е бил редовно упълномощен да управлява автомобила, застрахован в ЗПАД“А”АД по застраховка “гражданска отговорност”. Срещу касатора е уважен предявеният иск с правно основание чл.402, ал.1 във вр- с чл.407, ал.1 ТЗ, отм., като Софийският градски съд е приел, че поради нарушение на правилата за движение по пътищата, той е предизвикал ПТП, от което са нанесени вредите на автомобила, застрхован при ищеца “ЗД”Б” АД по имуществената застраховка “А” и който застраховател е изплатил застрахователното обезщетение на собственика на пострадалия автомобил в размер на исковата претенция.
Касаторът Н. А. чрез защитата си а. К твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, третиращ фактическото му упълномощаване от застрахования собственик на автомобила, както и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с установяване на фактическата обстановка, събиране и ценене на доказателствените средства, както и в нарушение на §143 от ПЗР на КЗ и чл.213, ал.1, изр.4 за встъпване в право.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочил, че Софийският градски съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос и процесуалноправен въпрос от значение за развитие на правото- чл.280, ал.1,т.3 ГПК, както и че този въпрос е решаван противоречво от съдилищата- чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това си основание е подкрепил с представеното по делото решение по гр.д. №16548/2006 год. на Софийския районен съд, 58 състав.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1, т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Основното, водещо основание за допускане касационно обжалване, е касаторът да посочи съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, при разрешаването на който са допуснати допълнителните основания за касационно обжалване, посочени изчерпателно от законодателя в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Възпроизвеждането в касационната жалба само на законовата разпоредба не представлява посочване на съществения правен въпрос. Той е винаги конкретен и се включва в предмета на спора, чрез основанието и петитума на иска. Произнасянето на съда, съобразно предявеното искане по спорното право или правоотношение, произтичащо от сочения от ищеца фактически състав, представлява именно произнасяне по съществения материалноправен или процесуално правен въпрос. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, както и тълкуването на закона, не представляват основание за допускане касационно обжалване, а са относими към евентуална неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Сочените от касатора основания за неправилност на обжалваното решение, поради твърдени нарушения на материалния закон и сочени за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не представляват основания за допускане на касационно обжалване. Съобразно въведеният от законодателя принцип на факултативното касационно обжалване/чл.288 във вр. с чл.280 ГПК/, предпоставка за упражняване на касационният контрол за законосъобразност е наличието на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Без тях не може да се пристъпи към обсъждане на основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Не посочването на съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен противоречиво от съдилищата, или решаването на който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Без посочване на съществения правен въпрос, не може да се прецени наличието на допълните основания за допускане на касационно обжалване, каквото е и това за значението му за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не са посочени и предпоставките за това, а именно правните норми, на които се позовава касаторът, да са непълни, вътрешно противоречиви и по които няма трайна съдебна практика.
Не е налице и основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, защото соченото решение на Софийския районен съд е обжалваемо, а противоречивата съдебна практика следва да бъде установена с влезли в сила съдебни актове.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение №163 от 09.06.2008 год. по гр.д. №3008/2007 год. на Софийския градски съд, ІV –то Г. О.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: