О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
София, 06,07, 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10. 06. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 196 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от Х. Х. Б., от с. Т., Разградска област и А. Ф. Б. , от гр. Р., чрез адвокат С, с вх. №585/08.02.2010 год. на Разградския окръжен съд срещу Решение №141 от 22.12.2009 год. по в.гр.д. №346/2009 год. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено решение №81 от 08.07.2009 год. по гр.д. №94/2009 год. на Исперихския районен съд, с което е уважен предявеният от Н. Х. М. против касаторите иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, като е признато за установено съществуването на вземането на ищеца към касаторите Х. Х. Б. и А. Ф. Б. в размер на 3 300 лв., при условие на разделност, произтичащо от запис на заповед, издаден на 03.12.2008 год., ведно със законната лихва от 09.03.2009 год. до окончателното й изплащане. Въззивният съд е възприел изводите на районния съд, че в това производство ищецът трябва да докаже само редовността на записа на заповед от външна страна- т.е дали са налице необходимите реквизити по чл.535 ТЗ. Разградският окръжен съд е споделил изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно съдържанието на записа на заповед и породилите се от него парични задължения за касаторите, както и че с оглед характера на иска не следва да се обсъждат възраженията за липса на каузално правоотношение между страните, породено от договор за заем за сумата 3 300 лв., за обезпечение изпълнението по който съобразно твърденията на ищеца е бил издаден процесният запис на заповед.
Касаторите твърдят, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, защото съдът не се е произнесъл по възражението им за липса на твърдяното от ищеца каузално правоотношение, за обезпечаване изпълнението по което е издаден процесният запис на заповед, както и не е изпълнил задължението си да събере всички доказателства относно съществуването на соченото от ищеца заемно правоотношение.
Като основание за достъп до касация сочи тези по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Подържа, че значимият за изхода на делото правен въпрос за връзката между абстрактното и каузалното правоотношение, за обезпечаване на което е издаден менителничният ефект, както и за задължението на съда да изследва наличието на заемни правоотношения между страните по делото, е разрешен в противоречие със съдебната практика, включително и тази на ВКС.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторите не са формулирали точно и мотивирано, както ги задължава чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК, общото основание за достъп до касация. То се съдържа в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславя правните изводи на съда. Поставените общи правни въпроси за необходимостта от изследване на правопораждащите факти на каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден менителничният ефект, не се припокриват с предмета на спора по иска с правно основание чл.422 ГПК. Съдилищата са приели, че по този иск за установяване на вземането, за което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, е достатъчно само издаденият запис на заповед да е редовен от външна страна-да съдържа всичките реквизити по чл.535 ТЗ, а не е необходимо да се установява съществуването на каузалната сделка.
Не са налице и допълнителните подържани основания за селектиране на касационната жалба- тези по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Сочената противоречива съдебна практика, както и трайната такава на ВКС, е формирана по иска с правно основание чл.254 ГПК, отм. Действително, че съществува общност в предмет на двата положителни установителни искове – а именно установяване на вземане, за което е образувано изпълнително производство на основание издаден в полза на ищеца запис на заповед. Но нормата на чл.422 ГПК няма аналог в досега действащия ГПК. С нея се регламентира предявяването на иска за установяване съществуване на вземане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по който иск касаторите не са посочили противоречива съдебна практика, а и с оглед сравнително новият институт на заповедното производство едва ли е формирана трайна такава. А що се отнася до въпроса кои съдебни решения представляват практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 ГПК и практика на съдилищата по смисъла на т.2, то той е разрешен с т.2 и 3 на ТР 1-2009 год. на ОСГК и ТК на ВКС.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №141 от 22.12.2009 год. по в.гр.д. №346/2009 год. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено решение №81 от 08.07.2009 год. по гр.д. №94/2009 год. на Исперихския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: