О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
София, 13.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 08.10. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №448/2009 година
Производството по делото е образувано по повод подадена частна касационна жалба от ЕТ”Т” гр. В. с вх. №20474/ 16.06.2009 год. против определение №1104 от 28.05.2009 год. по ч.т.д. №580/2009 год. на Варненския окръжен съд, ТО, с което е отменено определение №5727/13.04.2009 год. по ч.гр.д. №9099/2008 год. на ВРС, ХХХІІІ състав, с което на основание чл.420 ал.2 ГПК е било спряно изпълнението изп. д. №20087170400365 на Ч. съдебен изпълнител Р. Т. Делото е образувано по заповед за изпълнение, издадена на основание чл.417, т.3 ГПК за вземане за неустойка, претендирано от взискателката К. Д. срещу настоящия касатор, основаващо се на договор с нотариална заверка на подписите. С възражението си длъжникът ЕТ”Т” гр. В. е поискал спиране на производството на основание изтекла погасителна давност. Районният съд е приел, че вземането е погасено по давност, поради което на основание чл.420, ал.2 ГПК е постановил спиране на изпълнението. С обжалваното определение №1104 от 28.05.2009 год. по ч.т.д. №580/2009 год. на Варненския окръжен съд, ТО, след отмяна на първоинстанционното определение, въззивният съд е отхвърлил молбата на касатора в настоящето производство за спиране изпълнението на основание чл.420, ал.2 ГПК, като е приел, че спиране на изпълнението е допустимо само при представяне на убедителни писмени доказателства.
Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл.420, ал.2 ГПК и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, произтичащи от неправилното тълкуване на предпоставките за спиране на изпълнителното производство. Подържа, че възражението за погасителна давност представлява основание за спиране на предварителното изпълнително производство стига това възражение да е вероятно основателно.
Като касационно основание за селектиране на частната касационна жалба
сочи съществения правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело- а именно възможността в хода на изпълнителното производство да се прави възражение за изтекла погасителна давност и при неговата вероятна основателност да се спира изпълнението на основание чл.420, ал.2 ГПК. Подържа като допълнителни основания за допускане на касационно обжалване тези по чл.280, ал.1, т.2 ГПК- противоречива съдебна практика и т.3 на същата правна норма- разрешаването му да е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Частната касационната жалба независимо, че е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, е процесуално недопустима.
Определенията на въззивния съд, постановени по реда на чл.420, ал.2 ГПК, не подлежат на касационен контрол. С тях нито се прекратява понататъшното развитие на делото, нито се разрешават по същество други производства. Те няма самостоятелно значение, а имат привременен характер, защото са свързани със защитата на взискателя до предявяване на иск за установяване съществуването на вземането.редбата е аналогична с тази по чл.250 ГПК, отм., поради което даденото разрешение с т.6 на ТР1-2001 год. не е загубило сила.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба от ЕТ”Т” гр. В. с вх. №20474/ 16.06.2009 год. против определение №1104 от 28.05.2009 год. по ч.т.д. №580/2009 год. на Варненския окръжен съд, ТО
О. подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС- ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: