О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
гр.София, 20.12.2008г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 464/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №127 от 4.06.2008г., постановено по гр.дело №175/2008г. на Търговищкия окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Районен съд, гр. О. от 20.02.2008г., постановено по гр.дело №570/2007г. в частта, с която е уважен искът на Д. И. П. срещу “Т” Е. , че не дължи сумата от 10 000лв. по запис на заповед 23.02.1999г. Жалбоподателят “Т” Е. счита въззивното решение за неправилно, поради нарушение на материалния и процесуален закон, и необоснованост, а в изложението си към касационната жалба се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът Д. И. П. от гр. О. не взема становище по изложените от касатора оплаквания и основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, с обжалваем интерес над 1000лв.
Въззивният съд е разгледал отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК/отм/, предявен от Д. П. , в качеството си на длъжник и издател на запис на заповед от 23.02.1999г., без определена датата на плащане, срещу цесионера “Т” ЕООД. Дружеството – ответник е придобило вземането по записа на заповед въз основа на договор за цесия от 20.09.2004г., сключен с поемателя на записа на заповед ЕТ “И”, цедент. За да приеме за основателен иска , въззивният съд е приел за доказано правопогасяващото възражение на ищеца за изтекла давност. Отхвърлени са като неоснователни доводите на ответника за прекъсване на давността, поради липсата на доказателства за признаване на вземането от страна на издателя на записи на заповед, а що се касае до предприетото принудително изпълнение, то е предприето в средата на м.декември 2004г., след като е била изтекла както специалната давност за вземания по ЗЗ – тригодишната, така и общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, считано от 24.02.2000г., когато е трябвало да бъде предявен на длъжника.
Предпоставка за допустимост касационно обжалване на въззивното решение е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното или процесуално право. Същественият правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е обусловил решаващите му мотиви за уважаване на иска, е прилагането на погасителната давност по чл.531, ал.1 ТЗ. Като допълнителни мотиви за уважаване на иска въззивният съд е изложил, че давността е изтекла преди да е прекъсната с предприемане на действия за принудително изпълнение в средата на м. декември 2004г. / тогава е подадена молбата за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237 ГПК отм/. Въпросът за основанията за прекъсване на давността е определен като съществен от касатора. Като основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение касаторът сочи решаването на съществения правен въпрос в противоречие с т.12, ТР на ОСГК от 17.07.2001г., решават противоречиво от съдилищата, с цитирането на конкретни решения на ВС, ВКС и ОС гр. Д., и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
За да е налице основание за допустимост на касационна жалба по чл.280, ал.1, т.1 ГПК трябва въззивният съд в обжалваното решение при разрешаване на съществения правен въпрос по конкретния казус да се е отклонил от задължителната практика на ВС и ВКС, дадена в Постановления на Пленума и Тълкувателни решения на ОСГК, или в константна практика на ВКС и решения на тричленни състави на ВКС, постановени по реда на ГПК, в сила от 1.03.2008г. Позоваването на т.12 от ТР №1/17.07.2001г. не може да бъде основание за допускане до разглеждане по същество на касационната жалба, тъй като в нея е дадено разрешение по друг процесуалноправен въпрос при обжалване на съдебните актове – кога необосноваността на решението може да бъде основание за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, какъвто не е конкретния случай.
Критерият за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отнася до хипотезата, когато съществения правен въпрос в обжалваното въззивно решение е решен в противоречие с практиката на съдилищата по същия въпрос, включително и от състави на ВКС. <с.&@с. &/span>
Основанията за прекъсване на давността са уредени изчерпателно в чл.116 ЗЗД и те се отнасят както за давностните срокове по ЗЗД, така и за специалните давностни срокове, предвидени в други закони, каквито са тези за погасяване на вземанията по менителничните ефекти. Признанието, като юридически факт за прекъсване на давността, може да се извърши изрично, като се декларира от задълженото лице, че дължи вземането или обещае изпълнението му в бъдеще на правоимащото лице или когато се поиска отсрочка на изпълнението. В практиката и правната теория се приема, че признание на вземането от длъжника може да се извърши и чрез конклудентни действия – предлагане на обезпечение на дълга или чрез плащане на акцесорното задължения – лихви. Други юридически факти, които прекъсват давността, това са предявяване на иск за вземането/ чл.116, б”б” ГПК и предприемане на действия за принудително изпълнение – чл.116 б”в” ГПК. Действия на принудително изпълнение могат да се предприемат след издаване на изпълнителен лист въз основа на осъдително решение или на несъдебно изпълнително основание.
В случая приетото от въззивния съд, че давността не е прекъсната, е поради липсата на доказателства за направено от страна на издателя на записа на заповед изявление за признаване на вземането и то не противоречи на закона, както и на установената съдебна практика. Не противоречи на закона, теорията и практиката на съдилищата изводът на съда, че признанието трябва да изхожда от длъжника, а не от кредитора, макар и съдържащо се в отправена до него нотариална покана. Цитираните от касатора решения, с изкл. на решение №505/1.07.2004г., по гр.дело №97/2004г. на ВКС, не се отнасят до прилагането на признанието като юридически факт за прекъсване на давността. В решение №505/1.07.2004г. съставът на ВКС е приел, че давността не е била прекъсната, по съображения, че показанията на свидетеля за направено от страна на длъжника признание не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Следователно и по двете дела съдът е приложил закона на базата на събраните по делото доказателства, поради което не може да се приеме твърдението на касатора за съществуването на противоречива съдебна практика по въпроса за признанието като факт, който прекъсва давността.
Решаващият мотив на съда за уважаване на отрицателния установителен иск е изтеклата специална погасителна давност по чл.531, ал.1 ТЗ, считано от 24.02.2000г., когато вземането е станало изискуемо до датата на предявяване на иска 21.04.2005г. Предприетото от страна на ответника действие за принудително събиране на вземането е след изтичане на давностния срок, т.е. след 24.02.2003г. В решение №1416/24.06.1969г. съставът на ВС е приел, че действията по предявяване на изпълнителния лист за изпълнение и посочване на изпълнителните способи са действия за принудително изпълнение и прекъсващо давността основание/ чл.116, б”в” ЗЗД/. За действия на принудително изпълнение са приети и действията на съдия изпълнител по връчване на книжа за доброволно изпълнение, за насрочване на опис, за налагане на запор. В решение №810/25.03.1974г. съставът на ВС е приел, че предприемането на принудително изпълнение по издадения изпълнителен лист, прекъсва давността на основание чл.116, б”в” ЗЗД. Решението на Добричкия окръжен съд от 2006г., постановено по т.дело №84/2006г. няма данни да я влязло в сила, при изричното отбелязване , че подлежи на обжалване пред по-горестоящия по степен съд, поради което не може да бъде прието като съдебна практика. Независимо от това следва да се отбележи, че в решението е даден отрицателен отговор на повдигнат пред съда въпрос, различен от този по настоящото дело, а именно дали молбата за издаване на изпълнителен лист е основание по чл.116, б”б” ЗЗД за прекъсване на давността. В заключение, въпросът за прекъсването на давността по чл.116, б”в” ЗЗД не се явява съществен, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил решаващите правни изводи на съда, поради което, макар и да е решен в противоречие с цитираните решения, не е основание за допускане до касационно обжалване въззивното решение.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, или да се изостави установена съдебна практика. В случая съдът правилно е определил предмета на спора и въз основа на изложените от ищеца факти и възражения е приложил закона – чл.254 ГПК/отм/ и чл. 531, ал.1 ТЗ, норми което не се нуждаят от допълнително тълкуване и по които няма противоречива съдебна практика.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №127/ 4.06.2008г., постановено по в.гр.дело № 175/2008 г. на Търговищкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: