3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 712
София, 25,09,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 16 септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ:
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 2674 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна и частна жалби на Б. М. Е.-София против решение № 437/5.03.2013 г. по т.д.н. № 2536/2012 г. на Софийски АС, с което се: 1. Потвърждава решение № 528/16.03.2012 г. по т.д.н. № 4191/2011 г. на СГС, с което на основание чл.631 ТЗ се отхвърля молбата на Б. М. Е.-София за откриване производство по несъстоятелност на А. О.-София., 2.Потвърждава определение от 8.05.2012 г. по т.д.н. № 4191/2011 г. на СГС, с което се оставя без уважение молбата на Б. М. Е. на основание чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
С обжалваното решение е прието, че ответникът няма парично задължение, включващо главница и лихви за забава по процесните фактури, поради плащане, и затова не е налице хипотезата на чл.608,ал.1,т.1 ТЗ. А претенцията за дължими още лихви не е определена по размер и не е доказана своевременно.
Ответното О. е подало отговор, че касационната жалба “е неоснователна и недопустима”, като претендира за адвокатско възнаграждение 200 лв., за които се твърди, че са платени, но не са представени доказателства за това.
І. По касационната жалба.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, /а не ал.1, както сочи касаторът/, се твърди, че въпросите: Когато по делото е установен размерът на главницата, както и периода на забава, може ли на основание чл.162 ГПК съдът служебно да определи размерът на обезщетението по чл.86,ал.1 ЗЗД? и Може ли съдът да приеме, че страната не е доказала релевантен по делото факт, ако не е изготвил доклад по делото и не е указал на страната, че е нейна доказателствената тежест или че не сочи доказателства ?, били решени в противоречие със задължителна практика на ВКС. По първият въпрос, перефразиран с компетентност на съда, се твърди основание и по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Първият въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС, защото въззивният съд е приел, че в първата инстанция не е оспорено заключението на съдебно-счетоводната експертиза за изплащане на главницата и лихвите, нито са направени доказателствени искания относно установяване на друг размер на последните.
Вторият въпрос, който изрично е свързан от касатора с неизготвянето на доклад по делото от първоинстанционният съд, не може да обуслови противоречие с цитираната от него практиката на ВКС, защото в Р 452/16.11.2011 г. по гр.д. 621/2010 на ІV г.о. е посочено, че въззивният съд не прави доклад по делото. И това е така, защото докладът на въззивният съд е уреден в чл.268,ал.1 ГПК, в който е посочено неговото съдържание-докладват се жалбите и отговорите. При тази изрична уредба е недопустимо приложението на чл.273 ГПК и затова въззивният съд не може да направи нов доклад по чл.146 ГПК. В случая, касаторът не прави разграничението между разпоредбите на чл.146,ал.1 ГПК и на чл.268,ал.1 ГПК. Освен това: 1. ВКС проверява въззивното решение, а не първоинстанционното., 2. Първоинстанционният съд е направил доклад по делото в с.з. на 23.02.2012 г. съобразно проекта в определението от 9.01.2012 г., а и във въззивната жалба няма позоваване на нарушения на съответните съдопроизводствени правила.
ІІ. По частната жалба.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, /а не ал.1,т.3/, във вр. с чл.274,ал.3 ГПК, се твърди, че въпросът: Може ли съд да постанови съдебен акт въз основа на доказателство, което не е било прието по реда на ГПК?, бил решен в противоречие с практиката на ВКС.
Този правен въпрос не е обусловил изхода на делото.
Действително тристранният договор от 2.11.2011 г. е представен с отговора на молбата по чл.248 ГПК пред първоинстанционния съд, но по този въпрос няма оплакване в частната жалба пред въззивният съд, а и той се е позовал на този договор, като допълнителен аргумент.
ІІІ. По изложените съображения, касационната и частната жалби не попадат в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допускат до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 437/5.03.2013 г. по т.д.н. № 2536/2012 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: