О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София,25.03.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря при участието
на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 102 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК.
Постъпила е молба от „М. –[населено място]” за отмяна на влязло в сила решение № 2/30.08.2010 г. по ф.д. № 1/2010 г. на Р. окръжен съд – фирмено отделение /Р./, с което решение е вписано в регистъра на местните поделения на Вероизповеданията – том 1, стр. 17, партида 18, заличаване на местно поделение на религиозна институция с наименование „М. –[населено място]” със седалище и адрес на управление[населено място], обл. Р., бул. „А” №13, представители К. К. Х. и А. М. М.. Молителят излага съображения за неправилно и незаконосъобразно постановяване на решението, чиято отмяна иска, като счита, че са налице предпоставките на чл.303 ал.1 т.1, т.5 и т.6 ГПК, на основание на които иска отмяна на решението.
Подадената молба за отмяна е недопустима и не следва да се допуска до разглеждане, поради следните съображения:
Решенията в охранителното производство не се ползват със сила на пресъдено нещо, поради което не могат да бъдат предмет на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. На отмяна подлежат само влезлите в сила съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани – т.2 от ППВС № 2/29.09.1977 г. Отмяната по чл.303 ГП, аналогичен на чл.231 от отменения ГПК, е способ за извънинстанционен контрол само по отношение на влезли в сила решения, с които правният спор между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо. Атакуваното с молбата решение на Р. няма такава характеристика и не може да бъде предмет на производството по чл.303 и сл. ГПК. С решението на Р. е уважена молба за вписване в регистъра заличаването на местно поделение на религиозна институция с наименование „М. –[населено място]”. Решението на окръжния съд, постановено в регистърно охранително производство се ползва със стабилитет, но не са ползва със сила на пресъдено нещо – аргумент от чл.538 ал.3 ГПК /аналогичен на чл.432 ал.3 от отменения ГПК/. Съдебното решение, с което се вписват заявените обстоятелства не разрешава възникнал правен спор, а цели да осигури осведомяване на третите лица, до които се отнасят подлежащите на вписване обстоятелства. Този акт създава на заявителя изгодни правни последици, без да навлиза в правната сфера на други лица, поради което не дава защита – санкция като актовете, постановени в исковото производство. Съществуването на друг ред на защита на правото /по чл.537 ал.2 ГПК, аналогичен на чл.431 ал.2 от отменения ГПК и чл.124 ал.1 вр. чл.604 ГПК, аналогични на чл.97 ал.1вр. чл.498 от отменения ГПК/ изключва приложимостта на извънредния способ на отмяна на решението за вписване.
С оглед на изложеното , настоящият състав на ВКС счита, че подадената молба за отмяна не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл.307 ал.1 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до разглеждане молбата на „М. –[населено място]” за отмяна на влязло в сила решение № 2/30.08.2010 г. по ф.д. № 1/2010 г. на Р. окръжен съд – фирмено отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до молителя пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.